Зад големия водопад в Едеса

Едеса в Северна Гърция е един от най-забележителните градове благодарение на водопадите, които се изсипват през парковете и поддържат атмосферата влажна и свежа. Наричана Воден до 1923 г., Едеса продължава да е разположена на река Водас, която преди това се казва Вода.

Едеската Ниагара

Старият град на Едеса, наричан естествено Вароша, е приятно порутен. Византийският мост е другата забележителност в района, заедно с десетките потоци и сенчести паркове.

Самото разположение на Едеса нависоко позволява на погледа да се рее над равнината, която се обработва от край до край. Мухите винарки използват града за база, за да вършеят по околните изби.

Водопадна каскада

До 1977 г. Едеса е смятан за древния македонски град Айгай. Тогава обаче откриват владетелската гробница Вергина. След като през 1923 Турция и Гърция разменят населенията си, старото славянско име на града е заменено със средновековното Едеса.

През IX-X в. Воден попада в Първото българско царство от времето на Симеон Велики. Смята се, че Самуил е владеел или от Видин, или от тук, Давид – от Преспа, Мойсей – от Струмица, а Аарон – от Средец.

Когато през 1001 г. Василий II обсажда Воден, среща силната съпротива на Драгшан, който не иска и не иска да се предаде. Накрая градът пада, Драгшан е изпратен в Солун, но избягва, а впоследствие връща Воден в България.

През XIV в. градът става отново византийски, а накрая попада в Османската империя.

Към XIX в. в града живеят българи и гърци и водят продължителни спорове кой е по-по-най в църковните дела.

След Междусъюзническата война градът отново е в Гърция. Българските църковни и читалищни институции са закрити. Постепенно българското население се изселва към България. След него си тръгват и мюсюлманите. Заселват се гърци бежанци от Мала Азия.

Зеленина и вода над равнината

През Втората световна война Воден е в германска окупация, управляван от подразделение на Централния българомакедонски комитет.

Гражданската война в Гърция в края на 40-те години изпраща голяма част от българското население в България и Югославия, но и по-далеч – в Щатите, Канада и Австралия.

В наши дни Едеса е един от първите гръцки градове, които въвеждат пешеходни зони. Архитектурата не е кой знае какво, но във Вароша може да се види музеят на открито сред реконстуираните воденици.

Машинарии в музея воденица

Освен него има и фолклорен, където могат да се разгледат предмети от бита, каквито са се срещали във всяка една от къщите в стария град.

Воден е побратимен с Плевен, но девойките му не са същите красавици като БГ посестримите си. Но то не може и водопади да имаш, и…