Какардица е най-високият връх на Дзумерка – един от дяловете на планинската верига Южен Пинд. Да, името й има славянски корен. Изкачването на върха в сняг е страховито преживяване, но кой да знае това малко след Коледа.
За да атакуваме Какардица, спим в горната махала на село Гардики. След гробищата има асфалтов път, който стига до тревистия двор на църквата с чешма и гледки към околните върхове.
До подножието на Какардица се вие черен път, означен с табела. До някое време е проходим и с нормална кола. После става царство на камъни, падащи отвисоко или просто нахвърляни по земята.
Северните части на Дзумерка са смятани за непроходими. Планината е пресечна точка на водосборните басейни на реките, които текат към трите морета – Йонийско, Егейско и Коринтския залив. Оттук тръгват някои от притоците на Ахелоос, втората най-дълга гръцка река. Но най-пълноводната в района е Арахтос, която се влива в залива на Арта. Това се вижда добре отвисокото.
От църквата до върха се върви сигурно около 4-5 часа. Качваме го малко след Коледа, съответно над 2000 метра снегът хич не е малко. Подминаваме кошара. Пътят свършва внезапно при следващата.
Следвайки посоките на джипиеса, решаваме да катерим по ръбчето на Какардица. То е стръмно, обзорно. В един момент се налага да минеш по тънък перваз около обла скала. Ухаааа! Нагоре бодеш разглобените щеки вместо пикели. Пак ухаааа!
Малко преди върха се отказваме – става късен следобед, а зимният ден е къс. Трудно ще се върнем по стария път. За радост се оказва, че улеят отстрани е с незаледен сняг, по който може да се спуснеш надолу, къде по гъз, къде – не.
Гледката, както винаги, си заслужава. Вижда се билото с Катафиди, вторият най-висок връх на Дзумерка. От другата страна е Лакмос. Не искам да си представям жегата и слънчевия удар на Дзумерка в разгара на лятото. Зимата е къде-къде по-приятно!