Чадърите на Стомио

Въртяхме педалите цял ден, за да прекосим гръцкия остров Евия от столицата Халкида към пристанището, откъдето се хваща ферибота за съседния Скирос. И тогава видяхме плажа Стомио – нещо като Иракли, но в онова типично гръцко синьо.

Гледка от Стомио към залива на Кими

Сезонът беше свършил. Нямаше хора. Биц барът беше спуснал кепенците. Само съседното капанче работеше и шиткаше Amstel за три евра. Чадърите обаче все още си бяха там, макар и полегнали.

Затворено до догодина

Зад плажа идва река Рема Маникиатис, която малко по-късно се влива в морето.

Фасадата на църквата

Зад реката местните са построили огромна църква с интересни елементи по фасадата. Като навсякъде другаде по острова, е оставена отворена и може да се подслониш, ако внезапно те връхлети буря. Много полезно, когато си с колело, а не кола.

Скала в морето

В далечината се вижда как голяяма скала стърчи от водата. Ако напрегнеш очи, може да видиш и очертанията на Скирос (не и на горната снимка обаче 😉

Реката на слънце

Ако продължиш покрай брега в посока, обратна на пристанището Паралия Кимис, виждаш как гръцките булдозери прокопават черен път, без много-много да му мислят.

Изоставена вила като малък акропол

Минаваш покрай изоставена вила с гледка към бурното, мърляво, но някак усамотено море, въпреки гигантската открита плажна ивица.

Камбаната не потрепва от вятъра

После зърваш над пясъка малък параклис, но добре заключен. Вятърът не успява да разклати двойната камбана.

Реката при буря

Следва селцето Муртери, но не стигам дотам. Виждам го само отдалеч.

Съборени от бурята

Стомио силно прилича на Иракли – дългата плажна ивица, неспокойното море, склоновете от пясъчник, реката.

Но сега е краят на септември и ваканцията отдавна е свършила. Стомио е пуст.

Слънчева гледка от Стомио

Само вятърът позволява да опънеш платното и да си поиграеш с вихъра. Ако може да го удържиш…