Дивотински манастир „Св. Троица“ съществува близо 1000 години на това място. Само на 2 км от един от кварталите на Банкя, той е един от най-запазените в Софийската Света гора.
До манастира се стига откъм Михайлово. Пада се на около 25 км от центъра на София. Малко преди квартала има кафява табела и отклонение вляво, първо по разбит асфалт, а след това по тесноват, но проходим черен път.
Според легендата обителта е изградена от мъж и жена, които открили гърне с жълтици, докато орали на нивата. Натоварили го на магаре и се зарекли, че където животното падне и умре, там ще построят манастир.
Магарето грохнало между два бързея. И така сто години след смъртта на Св. Иван Рилски – през 1046 г. – започнало изграждането на обителта.
Дивотинският манастир е разрушен, след като турците превземат София през 1382 г. От онези времена са запазени дървени парчета от иконостаса и три стенописни икони.
В началото на XIX в. кърджалиите попиляват цялата стока на манастира. Но малко по-късно гръм покосява предводителят им Ходжа Хасан и аверите му връщат животните.
Малко преди Освобождението, обителта е възобновена. В нея се е криел Васил Левски. Действало е и килийно училище.
Днешните сгради са построени в началото на ХХ век. Еднокорабната, едноапсидна църква с купол и две конхи съхранява иконата на Св. Богородица, считана за чудотворна.
По-късно цар Фердинанд започва често да идва, затова излиза името Царският манастир. Игуменката, майка Клавдия, се сдобива с две каляски – едната за всеки ден, а другата – за специални случаи.
Манастирът е мъжки и към 2014 г. е подложен на сериозен ремонт.
Храмовият празник се чества 50 дни след Великден, като монасите хвърлят орехова шума върху богомолците, като символ на огнените езици, на които се обърнал Светият дух, щом се явил на апостолите.