Лозана е швейцарското Сан Франциско – със стръмни хълмове, по които са накацали балкони, които гледат на юг, към Женевското езеро. Отвъд синята вода и блестящото слънце стърчат лилавите и сиви върхове на Савойските Алпи.
Лозана не просто е разположена на перфектното място. Градът е потънал в паркове и зеленина. И ако някъде в Швейцария може да си контракултура, няма къде другаде да е освен тук, в клубовете и кафенетата. Иначе си има и огромни къщи, и гъзарски улици с магазини, и дълга традиция на интелектуални и културни открития.
От години общината субсидира фестивали, жива музика, клубове, театри, опера, които биха паснали повече на град, десет пъти по-голям. И дори не кандидатстват за Европейска столица на културата.
Освен това е пълно със студенти, защото Университетът на Лозана е най-големият в страната. Компания му прави и френскоезичният филиал на Федералния технологичен институт.
Стръмните улици докараха и друго име на Лозана – на европейска столица на блейд и скейтборда. Вятърът по езерото влече със себе си и други бордове. Красота!
Ако ще си говорим за забележителности:
Катедралата Нотр Дам е най-красивата швейцарска готическа сграда с розов прозорец от рисувано стъкло и кула с гледка за чудо и приказ.
Колекцията Арт Брут, създадена от хора без формално художествено образование, самотници, откачени или просто психотични, на средна или пределна възраст. Може да разбереш за историята на Хенри Дарджър, общ работник в болница в Чикаго, след чиято смърт откриват романа му от 19 хиляди страници, илюстриран с рисунки с водни бои, дълги по три метра.
Или за Скоти Уилсън, чието основно занимание е да предава старо желязо в Глазгоу, въпреки че картините му се продават от лондонска галерия за стотици лири. Има и пощальон, чиято ръка е рисувала по висша сила. И работник във фабрика, който получава признание, когато започва да закача рисунките си в цеха. И всичко това е безплатно за гледане всяка първа събота на месеца.
Музеят на олимпизма е силно рекламиран, с изпипани градини и фонтани, но показва доста досадно, че Лозана е мястото, където е администрацията на Международния олимпийски комитет. Много ТВ екрани показват моменти на победа в летни и зимни олимпийски игри с тържествена музика. Намират се и бански с автографи, баскетболни топки, старите обувки на Карл Люис…
Май е по-добре да пийнем бира на брега на езерото.
Снимката, която сте отбелязали като „Университетът в Лозана“ всъщност не е университетът. Това е музей на няколко етажа като на един от етажите се помещава университетска библиотека. Но университетът е далеч от това място.