Пасо Тонале е открит, ветровит италиански ски курорт с много сняг на стратегически отдалечен проход. В началото на 2014 г. бяха паднали над 3-4 метра сняг, но през целия март температурите бяха над нулата.
На границата на провинциите Ломбардия и Трентино, Пасо Тонале е естествен амфитеатър между долините Вал ди Сол и Валекамоника.
Около 100 км писти могат да забавляват всякакви категории карачи. Има както и писти, дълги по 4,5 км, така и стръмнотии, които се смъкват със 700 м по дължина от 2 км.
Извън писта може да се пусне склона Писгана, който е един от най-великите в света. Вертикалният пад е 2 км върху дължина от 14 км.
С лифт се стига до Бочета дели Шиатори (2980 м), спускаш се към хижа Мандроне (2449 м), изкачваш се на прохода Валета до върховете на Монте Венеция (3290 м).
И след това… джаааз надолу по западния склон на ледника Писгана.
Само по писти може да се навъртят 11 км с 1740 м пад по т.нар. „експрес“ Пресена-Тонале-Понтедиленьо.
Когато ние бяхме там, топлото време беше направило снега на стиропор и наместа почти не се пързаляше.
(Мда, гадната зима в началото на 2014.)
Понте ди Леньо също е включен в картата за Пасо Тонале. Ледникът Пресена позволява да се изкачиш до 3016 м с брутални „котви“.
Ако не отиваш с пакет от карта и спане, може да комбинираш Пасо Тонале с няколко други курорта, част от Skipass Super Skirama Dolomiti Adamello Brenta, или с шестдневната карта за 800 км писти в Ломбардия, или с пропуска за Трентино с неговите 300 км.
Нощният живот в Пасо Тонале е малко лежерен, но има десетина ресторанта, дискотеки и бара.
Два пъти в седмицата по един лифт работи за нощното.
Не трябва да се доплаща, ако вече имаш карта за повече от един ден.
От София до Пасо Тонале може да се стигне лесно през Белград – Загреб – Риека (за избягване на словенска винетка и по-евтина хърватска нафта до последно) – Триест – Верона.
Необходими са поне 17 часа за близо 1650 км.