Ликийският път може да те отведе и на най-затънтените места по Тюркоазеното крайбрежие. Но на стоп винаги може да се измъкнеш оттам.
Изкачваме се от Долината на пеперудите до Фаралия точно по залез слънце. Прибираме си раниците от магазинчето в центъра, където ги оставихме при любезно възрастно семейство. Подминаваме група деца по шосето, които размахват съвсем истински въздушни пушки и хващаме стоп почти по тъмно до съседното село Кабак.
Къщите са високо над морето, а на 30 минути по-надолу, до плажа има бунгала в короните на дърветата, известни като tree houses, както и нормални дървени къщички като в соц къмпинг.
Опъваме палатката на едно уширение на Ликийския път до пресъхнала чешма. Почиващите по бунгалата беснеят до късно, но на кого му пука…
На другия ден тръгваме от Кабак към Алънджа, която дори вече местните хора наричат Алинка за улеснение на чужденците, които не знаят, че“ i“ без точка се чете „ъ“, а „с“ се произнася „дж“.
Местна баба ни дава чепки ситно, но сладко грозде. Пътят се вие високо хълмовете, обрасли с борови гори. За минута може да забравим, че сме толкова близо до морето. Въпреки че сме на сянка и е октомври, жегата е вездесъща.
В ранния следобед стигаме до Алънджа, където има 2-3 оправени къщи, едната от които е пансион за пешеходците от Ликийския път. Гледките към морето са не просто убийствени – невиждани са. И няма никой. Няма дори кой да ни качи на стоп до селскостопанското градче Кънък и оттам до безкрайния плаж резерват с руини Патара.
Все пак след 30 минути на сянката първата кола ни качва. Слизаме бързо в цивилизацията. Докато се усетим, ни показват амфитеатъра на Ксантос. От прозореца на колата. Скоро след това ни изсипват в центъра на градчето Гелемиш.
След още 30 минути трамбоване по паветата влизаме в археологическия и морски резерват Патара. Голяма част от него никога не е била изравяна и представлява разхвърляни стени, ликийски гробове и руини.
Обаче се вижда напълно запазено арка. Има подозрения, че в Патара е бил основният храм на Аполон.
Със сигурност в Патара се намират баните на император Веспапиан, акрополът, амфитеатърът и напълно възстановеното общо събрание на ликийските градове.
Средствата за декора в стил 1300 години България са дадени от турския парламент. Леко фалшименто изглежда така, но това е положението.
Патара постепенно загубва смисъла си на важно пристанище, когато водата постепенно го затлачва.
Слава богу, 13-километровият пясъчен плаж е запазен като резерват заради огромните костенурки Caretta caretta, които снасят яйцата си всяко лято. Забранено е да се преспива на плажа, както и във всички археологически резервати.
Когато съвсем се смрачава, откриваме, че тв екип снима новогодишна реклама. С кутии за подаръци, много подаръци…