Амазонката на Европа е в хърватския Копачки Рит

С лодка по Дунав

С лодка по Дунав

Засилваме се, прецапваме дълбоката лепкава кал, мятаме се в кануто един по един и отплувамееее! Това ми е първото речно гребане в живота. Обаче трябва да изминем 15-ина километра по самия Дунав, по един от страничните му канали и една от „мъртвиците“ му (запушени корита) в хърватския природен парк Копачки Рит.

Четирима в лодката

Четирима в лодката

Лодката ни събира четирима, от които само един има опит и затова той се занимава с кормилото. Останалите се опитваме да синхронизираме движенията, да гледаме да не обърнем кануто, да внимаваме да сме винаги перпендикулярно на вълните, които правят големите круизни кораби, да зяпаме небето за редките морски орли или пък оголените клони на дърветата с корморани и други хвъркати.

Дърво с формата на К

Дърво с формата на К

В този участък Дунав е естествената граница на Сърбия и Хърватия. На някои места тя е все още спорна, затова не трябва да се отдалечаваме на повече от стотина метра от брега. Не че ни трябва да го правим, защото и от тази страна е доста интересно. Копачки Рит е една от най-големите и добре запазени влажни зони по Дунав.  Кои са другите? Делтата на реката в Румъния и Украйна и дори района на българските острови край Белене.

По плитчините

По плитчините

Кануто ни се пъха между клоните на върбите, над залетите пясъчни островчета, които иначе се подават над водата само в разгара на лятото, сред водни змии и плаващите бунгала със соларни панели на местните рибари. Когато спираме за почивка, се появяват и комарите, големи колкото малки врабчета. Или малко по-малки. Но не много!

Дунав отвисоко при Батина

Дунав отвисоко при Батина

Минава и български кораб, на чиято палуба се виждат два огромни минни камиона и един комбайн. Плановете да се дресира хърватската част на Дунав, за да минават по-големи кораби през повечето време от годината вече повдигнаха въпроса какво ще стане с природните красоти в североизточната част на страната. „Заради войната в бивша Югославия реката между Хърватия и Сърбия досега се е спасила от сериозно канализиране“, казва Арно Мол от екоорганизацията WWF.

Дунав с главата надолу

Дунав с главата надолу

Идеята е да се поставят Т-образни бетонни бариери, които да изправят реката, да я дисциплинират, да я накарат да спре да се носи замечтано по течението. През 19-ти век регулацията на реките, за да могат корабите да минават безпрепятствено през повечето време от годината е била класиката в жанра за немския и австрийския участък на реката. В началото на тази година обаче булдозерите влязоха в Дунав нагоре по течението от Виена, за да махнат бетона, да изкопаят отново меандрите на реката и да я свържат с хинтерланда. В наши дни е по-евтино да пригодиш корабите към Дунав вместо обратното. В същото време строителните фирми са най на сметка от изливането на бетона.

Футболен фен с украсена кола

Футболен фен с украсена кола

По онова време природният парк Копачки Рит е бил запазена територия за хабсбургските принцове, а после и за комунистическият елит, които е ловувал диви прасета и благородни елени. Сега е част от поредица от резервати и национални паркове по Дунав, Драва и Мура в Хърватия, Сърбия, Унгария, Словения и Австрия, които се надяват да станат първия петстранен биосферен резерват, част от световното природно наследство на ЮНЕСКО.

Местните къщи изглеждат като казарми

Местните къщи изглеждат като казарми

Най-добре си личи, че това е „Амазонката на Европа„, като се качиш на паметника над село Батина. Той е изграден скоро след Втората световна война, за да припомня за битката за освобождението на областта Бараня. Соцреалистичният монумент е на високо място над Дунав, където през ноември 1944 г. се разполагат германски и унгарски части. Те се опитват да спрат Червената армия и сръбските партизани, които щурмуват от ниското и стават лесен прицел за артилерийски обстрел. Местните разказват как реката е течала кървава дни наред.

Световноизвестния хърватски кулен

Световноизвестния хърватски кулен

Всъщност тази част на Хърватия се казва Славония и е тюрлюгювеч от различни етноси. Унгарското влияние се усеща силно – не само защото лютивата паприка се слага на всички манджи – от рибната чорба от сом, шаран и още една риба до „кулена„, който представлява нещо като бански старец. Архитектурата на къщите е малко особена – дълги и ниски като казарми или обори. Цените са по-високи от софийските с около 20 на сто. Започват от около 50 лева на ден на човек за полупансион.

Хърватска паприка

Хърватска паприка

В края на 20-ти век един от местните в тукашното село Каранац отваря първата къща за гости. Сега леглата в селото са няколкостотин. Каранац има три улици, с формата на гигантска буква П. Задните дворове на къщите се простират на десетки декари. Из тях се поклащат жито, царевица и овес. В най-голямата кръчма местният оркестър свири кавъри на италиански канцонети.

Никаква чалга - само италиански канцонети

Никаква чалга - само италиански канцонети

Местните правят и доста приличен ризлинг, на когото викат „грашевина„. Червените им вина не са толкова сполучливи, но въпреки това загребчани тръгват за дома само след като са взели по две кашончета от кювето. Или пък си купуват малко черно, леко къдраво куче, което се оказва хърватска овчарка и е обект на национална гордост. Разликата с българско село е, че по принцип кучетата си стоят вързани по дворовете, а не търсят кръв по улиците.

Кювето отлежава

Кювето отлежава

„Хърватите идват тук на кулинарен и селски туризъм, предимно през пролетта и есента. Лятото е горещо, влажно и пълно с комари“, казва Тибор Микушка от местното дружество за защита на птиците. Той с часове може да разказва за 70-те двойки морски орли в района, които най-добре се наблюдават по изгрев слънце. Или за сивите чапли, които нетърпеливо хранят малките си.

Зловещата хърватска овчарка

Зловещата хърватска овчарка

Но помни и как през 2009 г. в Дунав улавят последния екземпляр от един вид есетрова риба. След 200 милиона години обитаване на планетата ни тези гиганти са на ръба на оцеляването, особено след изграждането на хидрокомплекса Железни врата между Сърбия и Румъния, който прекъсва пътя им нагоре по течението на реката,  където хвърлят хайвера си.

Електрическото корабче

Електрическото корабче

Слънчасали и с пришки по градските пръсти, приключението ни с канута продължава като кротка разходка из каналите на Копачки Рит с електрическо туристическо корабче. „Така не замърсяваме природата с емисии. Движим се почти безшумно, за да не плашим птиците. А и даваме пример на децата, че е добре да се мисли и за тези неща“, казва директорът на природния парк Дамир Опачич.

Внимание! Мини извън главния канал

Внимание! Мини извън главния канал

Първото, което привлича вниманието, са табелите, които предупреждават за противопехотни мини и призовават човек да плава само по основния канал. През югославските войни районът на близките градове Осийек и Вуковар е място за сериозно противопоставяне между сърби и хървати. И едните, и другите минират около селата си, за да не позволят да бъдат изненадани някоя вечер. С идването на високите води на Дунав през пролетта обаче мините са отнесени от полята и пръснати из целия район. Никой не знае колко и къде са, но като цяло са безопасни, стига да не ги настъпиш.

Корморанското гуано оголва клоните на дърветата

Корморанското гуано оголва клоните на дърветата

Мислим позитивно и гледаме птиците – кормораните са най-много, но попадаме и на рядкото синьо колибарче, което всъщност е доста шарено. Каналът, по който плаваме, преди много години е бил част от заливната тераса на река Драва. Тя обаче е канализира още когато Осийек е бил австроунгарски град. Излизаме на открито място, където гората отваря пространство за нещо като езеро. И в Дунавската делта изглежда по този начин, но там мащабите са съвсем различни.

Неекологична бърза лодка в Копачки Рит

Неекологична бърза лодка в Копачки Рит

Гладът ни отвежда в рибна кръчма в близкото село Копачево. Тя се намира на улица „Рибарска„, изписана и на унгарски, защото повечето местни са именно такива. Тази част от Хърватия и Сърбия е била многокултурна от векове. Хората казват, че 20 години след войната предпочитат да гледат напред , както и че донякъде са си простили.

Зен тоалетна в рибната кръчма "Зелената жаба"

Зен тоалетна в рибната кръчма "Зелената жаба"

Хърватите изповядват лек балкански цинизъм на предстоящото си членство в Европейския съюз. „Всички знаем, че има корупция. Един наш големец кара кола пил, блъсна и уби човек. И нищо – отърва се. Втори път пак блъсна и уби човек. Пак нищо. Накрая блъсна с яхтата си друга и уби двама италианци. Този път вече го предадоха на карабинерите„, обяснява хърватската журналистка Санела, докато разлива с черпака от чорбата. Рибата е вкусна, а „Осийечкото пиво“ се лее. То е най-старата хърватска бира още от 1697 г., нищо, че е създадена от германец. Така и жегата се понася по-лесно, а и гледката към Дунав става все по-зелена и привлекателна.

Ако статията ви е харесала, може да я споделите с бутоните на социални мрежи вляво или да оставите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *