Следобед във Вама Веке (2006)

Не може да влезете на територията на Румъния. Нямате по 150 евро на ден за човек. Трябва да ви върна и да подпишете този документ, че сте наясно защо се получава така, казва румънският граничар.

Стоим на граничния пункт Дуранкулак – Вама Веке, защото искаме да влезем в северната ни съседка и да прекараме един следобед в селото, което е само на два километра от границата. Според градските легенди Вама веке е нещо, каквото в България вече няма – огромен плаж и хиляди готини хора, които се припичат необезпокоявани на него.

Всичко е като в Созопол преди 10-15 години и дори още по-диво и забавно“ – такава реклама на това село виси на душевния ни билборд. Предвидливо сме отседнали в най-северния къмпинг по българското Черноморие. След това оставяме колата на паркинга на граничния пункт Дуранкулак, за да не се налага да купуваме безумно скъпата зелена карта.

Тръгваме пеша през границата, чийто фришоп се казва „Панчантантра Добрич“ и не работи. Често минават хора като вас, казва българският полицай, докато ни подпечатва паспортите. Той никога не е ходил във Вама веке, „обаче всяка вечер се чува някаква дискотека. Много е шумна“.

Да се върнем обаче на румънския граничар. Той не признава дори случайно запазените бележки от банкоматите, които изравяме от портфейлите. Накрая се оказва, че няколко бутилки безалкохолно от румънския безмитен магазин решават проблема. След което крачим към Вама веке.

Тръгваме по шосето към морето. В далечината стърчат крановете на пристанището Мангалия.
Ако се разровите в „Уикипедия“, ще разберете, че Вама веке (Vama Veche) е село в югоизточната част на окръг Констанца, Румъния, на брега на Черно море. Името на румънски означава Старата митница заради границата с Южна Добруджа преди Букурещкия договор от 1913 г.

През 60-те години на XX век граничният район е слабо посещаван и селото е притегателна точка за интелектуалците (аналогично на нашия Синеморец). То е известно с нудисткия си плаж. Напоследък обаче мястото губи дългогодишния си хипарски блясък. Кампанията за съхраняването на Вама Веке включва дори рок фестивал, насочен срещу румънската чалга. Резултатът от кампанията обаче е точно обратният – миналата година във Вама Веке са прекарали ваканцията си над 40 хиляди души.

Сблъскваме се с първите няколкостотин, докато слизаме към плажа. Във всеки двор са разпънати палатки. Плажът също е задръстен с тях. От двете страни на прашната улица към него са наредени дървени кръчми, дискотеки и магазини като от декор на някой уестърн. И навсякъде гъмжи от хора на средна възраст 22 години.

Обменяме левове за леи (възможно е и курсът не е чак толкова лош). Купуваме си местна бира и полягаме на плажа. От съседното дървено капанче звучат „Ред хот чили пепърс“. Посетителите му са девойки по монокини и младежи, които се опитват да приличат на Джим Морисън. Няма джетове, каравани на първа линия, чадъри и мутри. Докъдето поглед стига – палатки и развеселени компании.

Модата е да се карат двуместни каяци, с които се стига до кърмата и мачтата на потънал недалеч от брега кораб. В южния край на плажа, седнал върху останки от бункер, скучае румънски граничар. Табела уведомява, че надолу е гранична зона и преминаването се наказва със зверска глоба.

В северния край на плажа рибари сушат мрежите. Боклукът се събира разделно в шарени кошчета, които приличат на гигантски фунийки сладолед. В съседство има нещо като салуун от Дивия запад, но хората вътре не тропат с токове под звуците на кънтри, а вкупом разучават салса.

Вместо пържени картофи към бирата предлагат мамалига. Над главите ни прелита селскостопански самолет, който тегли зад себе си реклама. Точно преди да нахлуе в българското въздушно пространство, взима завоя и прави втори лупинг над плажа.

Сред паркираните автомобили се виждат словашки, полски и унгарски, макар най-много да са от Букурещ. Въпреки следобедната жега атмосферата е жизнерадостна и лежерна. Затова не са виновни чилаут звуците от съседния бар, който предлага шест шарени напитки на цената на пет. Какви точно – никой не успява да разбере.

Слуховете се оказват истина – Вама веке е място, каквото в България не е останало, а може би и никога не е имало. То е непретенциозно, тук любовта е наистина свободна и музиката става за слушане, при това не само в единия край на плажа.

Но дните и на това село са преброени – из полята наоколо са забити табели „Продава се“, почти върху пясъка е построен малък хотел, а промоекипите на цигарени компании и мобилни оператори пърхат по плажа.

Изхарчваме последните си румънски банкноти за бутилка сухо вино Italian Riesling и поемаме към България. Следващия път ще си вземем палатките и колата, но сок няма да купим на никакви граничари. Колкото и да е горещо.

Ако статията ви е харесала, може да я споделите с бутоните на социални мрежи вляво или да оставите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *