Най-високото на Чюкаш

Масивът Чюкаш може и да звучи смешно като заглавие, но на него е кръстена една от евтините марки румънска бира. Евтина, евтина, ама хич не е лоша за пиене! Има даже елен на етикета.

Село Кея

Билото на Чюкаш прилича малко на старопланинското, но по него са нахвърляни гъби, игли и кули, подобни на Стобските пирамиди.

Най-високият връх се казва като самия масив и достига 1954 м н.в. В Карпатите сме, за който е забравил!

Не нашата кола в Кея

Най-напред зарязваме колата в селцето Кея, на около 40 км от Брашов по по-малко използвания път DN1A за Плоещ и Букурещ. Пряката пътека бързо ни отвежда на хижата „Мунтеле Рошу“ (на около 1200 м н.в.) и стръмната, къса ски писта с влек.

Незлобливо овчарско куче от местните каракачанки

Около големия паркинг хиляди румънци са наизвадили месалите и пекат меса. Продължаваме през гората, минаваме през прясноизкопан от булдозера път и се озоваваме на хижа „Чюкаш“, наскоро ремонтирана. По-скоро прилича „Рилски езера“ с тройна стая за 60 лв.

Бъчва в кръчмата

Кръчмата и верандата са инкорпорирали чудни, гигантски бъчви като част от мизансцена. Народът сърба шкембе чорба „чОрба де брУта“, след като паркира джиповете до оградата на своеобразното имение. Дотук са отишли към 3-4 часа път.

Към първенеца

Предстои ни да изкачим първенеца на Чюкаш. Пътьом се минава покрай причудливите скали по билото.

Дребно туристче

Времето се разваля. Излиза силен вятър и поприпръсква.

На нещо прилича

Виждаме еделвайси, но от мечките, дивите кози и вълците няма и следа.

Прилична колова маркировка

Типична соц вила в Кея

Хващаме бърз стоп до Кея.

Карпатски покрив от дървени керемиди

Не беше супер интересно, но не беше и зле!