Попаднахме на Црес случайно, на връщане от Гран Парадизо, с идеята да разбием на две дългото прибиране към родината. И хоп, ето ни на ферибот късно през нощта, напът за хърватски остров в Адриатика.
Црес е най-западно разположеният и най-голям сред 1200-те си събратя в Hrvatska. Изкуствен канал го дели на две и другата част се води остров Лошинь.
Црес (на който в началото викахме погрешка Крес) уж е бил мястото, от което бягат Язон и аргонавтите, след като са грабнали златното руно. Островите в района са били популярни като Абсиртиди, по името на Абсирт, когото сестра му Медея убива и хвърля чарколяците в морето. Два от крайниците му се превръщат в Црес и Лошинь.
Римляните превръщат Црес в търговски център, после идват византийците, но седем века по-късно властта взимат венецианците, французите и кой ли не.
Въпреки големия туристически напън, особено на италианците, Црес е по-див и неразсипан от Лошинь. Той пък е по-малкият от двата, но привлича маса унгарци, чехи и словаци, без да е попилян от мегаломански туристически комплекси.
През август обаче е тъпкано с народ. Привлекателните стари градчета Осор и едноименната столица са симпатично обвеяни от стихиите.
Островите са на границата между буйната зеленина на Северна Хърватия и голия карст на Адриатика. Билото в северната част на Црес е известно като Трамунтана и е покрито с гъсти широколистни гори, за разлика от голите пасища на юг.
Причината да изберем Црес от всички хърватски острови между Италия и България са белоглавите лешояди и нездравият интерес на човек от компанията към грозноватите пернати.
Преди години те живеят навсякъде в Адриатика, защото овцевъдите им осигуряват достатъчно мърша. С края на този тип поминък през ХХ в. броят на лешоядите пада драматично и сега се срещат само по северозточното крайбрежие на Црес и на някои изолирани места на Крк и континента.
В средата на 80-те години се изброени едва 24 двойки – днес са достигнали около 70. Размахът на крилете им се разперва до 2,5 м, живеят по 60 години и може да забележат овчи труп от 6 километра.
Гнездата им са по скалите, южно от село Бели. Забранено е да доближаваш с лодка на по-малко от 50 метра от канарите.
Лешоядите гнездят през декември, снасят едно яйце на двойка и пилето остава с родителите си до август. След това пет години вършее из Балканите и Близкия Изток, преди да се върне, за да мъти. Освен липсата на храна проблемите пред лешоядите са далекопроводите и отровената мърша.
Плажовете и заливите на Црес не могат да се сравнят с гръцките, а и дори е малко по-скъпо да преживяваш на тях. Но пък са чудесна алтернатива, ако вече си огледал морските красоти южно от България.