Масивът Йезер-Пъпуша беше последната румънска планина, която изкачихме, преди да ни писне от дъждовете и да тръгнем посред нощ с мръсна газ към северното ни Черноморие. А на пътя бяха излезли милиони жаби и беше като в романтичен сън на Стивън Кинг.
Планината Йезер е една от високитe в Румъния.
Голите, навързани върхове надхвърлят 2400 м н.в. и продължават близо 40 км. Йезерул Маре (или Големия Йезер – 2462 м) и плоският Рошу (Червеният връх – 2470 м) заемат единия край и са свързани чрез десетинакилометров хребет с връх Брътила от главното било на Фъгъраш.
Бруталният конус на Пъпуша е от другата страна.
Масивът може да се приеме, че е най-източната част на няколкото била на юг от главното на Фъгъраш (най-високата румънска планина). От Йезер-Пъпуша извира река Дъмбовица, която в крайна сметка минава през Букурещ и е естествената граница с планината Пятра Краюлуй.
От запад е долината на река Доамней (Женската), кръстена на първата съпруга на Влад III Дракула, която се хвърлила във водите, за да не попадне в ръцете на турците.
Изкачването на Рошу и Йезер става най-лесно откъм хижа Война. До нея се стига по чисто нов път, ремонтиран с европейски пари, от Къмпулунг. Дотам се отива, като се хване път 73, северно от Питещ (лош път, прецакахме лагер по него).
Изкачването трае около 5 часа, като пътьом се минава през чудни поляни в долината, осрани и набоклучани безсрамно от къмпиращите местни. След това има нагледни примери как се сече по румънски. След много клек се достига заслона Йезер (2165 м), чиято дясна половина е отворена постоянно, а лявата е само за песесарите. Наблизо блести езерото, на което е кръстен целият масив.
Връщането може да стане по друг маркиран маршрут, който върви по билото, после се спуска в опожарена и изсечена гора, преди да кацне точно върху хижа Война.
Гледката прилича на плешивата пустош, източно от Белмекен в Рила, съчетана с гледки към склонове, покрити с борови гори като в Западни Родопи.