Спряхме в малкото градче Корони, за да търсим сладолед и студено безалкохолно, докато карахме в 44-градусовата жега от най-югозападната част на Пелопонес към Атина.
Италианците и турците са наричали мястото Короне. Над къщите се извисява венецианска крепост, току до ръба на залива, построена на мястото, където още през VI в. Византия е построила отбранително съоръжение. От Корони венецианците са пазили морските си пътища към Източното Средиземноморие. После идват отоманците, хабсбургите, кръстоносците, малтийските рицари, пак венецианците и османците, докато накрая френският генерал Мезон не освобождава града.
Сладоледът си го бива в Корони. Както и паметникът на средиземноморската кухня. Да, съвсем истински – само дето зехтин не пръска от него…
Така и не засякохме къде е била площадката за изстрелване на ракети. Още през 1966 г. от нея излитат първите уреди, за да изследват пълно слънчево затъмнение. Достигат до 114 км височина. След това руснаците пускат метеорологични ракети тип М-100. През 1989 г. спират.
Корони не е толкова впечатляващо като Метони, но винаги когато попадам на неподозирани места, откривателският дух се обажда: „Яко, а!“