Принцовите острови се подават от Мраморно море, недалеч от истанбулския бряг. С атмосферата на стария Пловдив и без автомобили, те припомнят, че си досами бруталния огромен и шумен метрополис чак след като се загледаш в далечината от най-високите им точки.
За истанбулци Принцовите острови представляват най-лесния начин да избягат на свежо и зелено, дори и в разгара на лятото.
Нямате работа по островите в неделя!
От деветте острова само пет са обитаеми, като до четири от тях има градски транспорт от европейската (Кабаташ) и азиатската (Бостанджи, Картал) част на Истанбул.
Първоначално Принцовите острови са служили за подслон на принцове и други екс-владетели, които вече не са на власт.
В наши дни лидерът на Кюрдската работническа партия Абдула Йоджалан „живее“ на Имрали.
Много от викторианските вили са построени от богатите арменски, еврейски и гръцки търговци още през XIX в. Дори и днес обиколките на островите става пеша, с каляска или на велосипед.
Пощите използват електрически „баничарки“, камионите за боклука са на биодизел, а под наем може да се вземе количка за голф на ток. Към 20 хиляди души обитават островите, но през лятото броят им нараства 6 (!) пъти.
Пътуването с корабче отнема около час и струва към 4 лв, без значение към кое парче земя сте се насочили.
Първата спирка е Къналъада, популярен сред арменците в Истанбул, които си имат църква, недалеч от модернистичната джамия.
Следва Бургазада, обичан от гръцката колония на най-големия турски град и място, където е имал къща починалият известен писател Саит Фаик. Островът предлага още няколко джамии, гръцка църква нависокото, синагога. Той е първият, на който има смисъл да се слезе.
С малки плажчета може да се похвали и Хейбели, на който е разположена военноморската академия. За туристите работят и маса баничарници, ресторантчета и магазини за лакомства.
На върха на хълма е разположен гръцкият манастир „Св. Троица“. До 1974 г. в него обучават православни духовници, но след това турското правителство го затваря.
Най-големият от Принцовите острови естествено се казва Бююкада.
Най-голямата му забележителност е гръцкият манастир „Св. Георги“, на премката между двата най-високи хълма.
За да се стигне до него, се минава покрай внушителната дървена сграда на гръцкото сиропиталище, сега изоставена като древна галера.
После се спускаш към цирка, наречен Луна парк. По пътя могат да се видят парчета плат, закачени за дърветата.
Всяко едно означава тайно желание. Много жени се молят да забременеят.
От ресторантчето на върха се виждат небостъргачите в азиатската част на Истанбул и близките острови Сивриада и Ясъада.
Най-немощните използват файтон или магаре, за да се качат до манастира, макар че разстоянията на острова не са толкова сериозни.
В неделя гледката е ясна – барбекюта, агнешкото цвърчи, лее се лимонада и бира, накрая остават само найлоновите торбички.
На брега на Бююкада пържат страхотна риба и скариди, деца играят като нас едно време, католическата църква работи.
Само фъшкиите от каляските развалят доброто впечатление.