В София очите на паметника му светят. Тленните му останки се намират уж в шкаф в Солун. Отиваме да проверим обаче гробът на цар Самуил – на островче в Малкото Преспанско езеро от гръцката страна.
Преди хилядолетия наносите на Стара река постепенно разделили езерото Преспа на голямо и малко. Второто е предимно в Гърция и съвсем малко в Албания.
През годините и гърци, и албанци се заиграват с района – отклоняват реки, обръщат езерата на язовири, прокопават канали между тях.
В наши дни тук е разположен Природен парк Преспа, който лежи в Албания, Гърция и Република Македония. Най-голямата колония далматински пеликани, а също корморани и други застрашени видове птици гнездят в Преспанските езера.
В малкото се намират два острова – Видрониси и Свети Ахил. На втория е разположено едно от двете села в Гърция, намиращи се на остров (другото е на остров Памвотида край Янина).
Пешеходен понтонен мост води през езерото до Свети Ахил и едноименното село. Ако се продължи през поляните, се стига до гроба на цар Самуил. Той е разположен в базиликата Св. Ахил, част от средновековния град Преспа от Х век.
Открит е през 1969 г. при разкопки на гръцкия археолог проф. Николаос Муцопулос. В десния наос са намерени четири богати погребения. Три от тях са ограбени още през Средновековието.
Надписи няма, но Муцопулос предполага, че това са гробовете на Самуил, племенника му и последен владетел на първото българско царство Иван Владислав, зет му Иван Владимир и сина му цар Гавраил Радомир.
Изследванията на предполагаемите кости на Самуил показват, че мъжът е бил висок около 1,60 м, починал е на приблизително 70-годишна възраст, а левият му лакът е бил счупен и зараснал накриво под ъгъл 140°.
Разпознаването обаче става по арменския тип нос – знае се, че майката на Самуил е била арменка.
Днес тленните останки на цар Самуил се намират в лабораторията на гръцкия професор в Солун. Той би ги дал на България в замяна на няколко стари византийски ръкописа.
Базиликата разполага с внушителните 20 на 47 метра и е била използвана до XV век. Гледката около нея е повече от приятна – езерни води, близки и далечни планини, зелени треви.
Попиваш историята на тишина и спокойствие!