Със сръбската Сува планина се запознах в началото на новото хилядолетие, когато направих първите и последните си организирани ходения. Никога повече, освен ако не е задължително.
Не ме разбирайте погрешно – не е толкова лошо да ходиш в група на планина. Неприятните моменти са, че се записваш предварително и ако времето е лошо, изтегляш късата клечка.
В нашия случай се качихме на първенеца Трем в мъгла. Нищо не видяхме. Затова дълго време се кефех на карстовото било на Сува планина само от шосето към Ниш и Европа.
Второто изкачване беше през юни, когато жегата беше здрава, мухите хапеха на месо, но поне не заваля. Следобеда бяхме от първите българи, които напускаха Сърбия само с лични карти, защото международните паспорти бяха спрели да са задължителни.
Сува планина не е съвсем малка. Масивът започва на изток от Ниш и стига на юг от Бабушница. Това са си към 45 км при ширина от около 15 км.
Първенецът Трем е висок 1810 м н.в. с бесни карстови North Face-ове, улеи и панорами към Балкана, Сичевската клисура и други знайни и незнайни български и сръбски планини.
С кола се тръгва от курорта Нишка баня и може да се остави на около 2-3 часа преди Трем.
Сува планина е „специален природен резерват“ по сръбското законодателство. Опазва редки растения, пеперуди и птици, които живеят по карста, подложени на континентално и средиземноморско влияние. Десетина процента от всички видове растения в Сува планина се срещат само в нея.
Селата на Сува планина също постепенно се превръщат в резерват за пенсионери. Заради варовика на много места произвеждат вар съвсем примитивно.
Водата в курортчето Боянине воде се хвали с най-добри органолептични свойства и по думите на местните се нарежда веднага след тази във Виена.
Наблизо има и къса ски писта с влек. Край връх Пасарела (1523 м н.в.) става за алпинистки изстъпления, а от хълма Коритняк над Нишка баня се мятат парапланеристи.
През последната седмица на февруари се провежда традиционното зимно изкачване на Трем, която някак успява да привлече хиляда планинари едната година.