Гърците са го измислили

Когато попаднах за първи път във Вурвуру преди няколко години, не можех да повярвам на очите си. Сега вече ми мина, но истината е, че средният ръкав на Халкидики е страхотен.

Плажчето на Вурвуру

Първата обиколка на Ситония направихме с кола, която освен климатик имаше и хладилна жабка. Пиехме си бирички (без шофьора), а когато стигнахме Халкидики, се бухнахме в морето и някак не ни се стори ужасна жега.

Бийц бар като слънце

Но си беше средата на юли и вечерта във Вурвуру бързо разбрахме, че „то направо не може да се диша“. След порция октоподи и два Mythos-а всеобщото усещане за климата се подобри.

Островите край Вурвуру

А заливът на Вурвуру е бомба. Освен остров Диапорос – който българчета тузарчета с яхта запалиха със сигнална ракета – в залива се намират още 8 парчета суша. До някои от тях се стига и с плуване, но трябва да се внимава някоя моторница да не ти отнесе главата.

Планината и плажът на Вурвуру

Извън сезона човек може да се изкачи на билото на планинката Итамос и да погледне на Вурвуру отвисоко. И в сезона може, но топлинният удар е гарантиран.

Самотна лодка

На юг от селото е почивният град на преподавателите от Аристотеловия университет в Солун, който естествено е изграден да се вписва в пейзажа, но прилича на соц изстъпление.

Скалите на Вурвуру

На север и на юг от Вурвуру има няколко страхотни залива с пясъчни плажове, но тактично ще си замълча къде точно се намират.

И Атон се вижда

Единственият проблем на плажа са агресивните балкански майки от Сърбия и Македония, които непрекъснато гълчат децата и създават неистова звукова вълна, като развъртят шамарите.