Тъмна, безлунна нощ. Морето е черна маса, която се чува, но не се вижда. Стъпвам на пясъка, който прилича на български, поне като усещане по ходилата. Зад гърба си усещам движение. Обръщам се и виждам контура на бързо приближаващ се човек. Настига ме!
Осветява лицето си като в страшна детска история и започва да хока: „Аз съм от националния парк. Вижте ми значката! На този плаж снасят костенурки. Забранено е да сте на него от залез до изгрев слънце“. Извинявам се и се връщам обратно зад пясъка, където таверните са притихнали и също потънали в мрак.
Закинтос е най-южният от шестте основни йонийски острова на Гърция. Известен е с огромните морски костенурки Caretta Caretta, круширалия кораб, който се мъдри на всяка туристическа брошура от Гърция, сините водни пещери и плажа Лаганас, който е нещо като гнездо на порока за няколкостотинте хиляди британски и скандинавски туристи, които се изсипват всяко лято.
Карахме цял ден от България – по магистралата Виа Игнация до Янина, след това на юг, през моста за 13 евро при Рио-Антирио и Патра и стигнахме тъкмо за последния ферибот от Килини до Закинтос. Той излиза по около 35 евро за кола и 8 евро на човек. По тъмно се добрахме до плажа Дафне на острова. Мястото от дълги години е арена на сблъсъци между природозащитници и собственици на земя, които искат пачки от таверни и хотели.
Причината са костенурките Caretta Caretta, които снасят яйцата си на няколко плажа на Южен Закинтос и на един на съседния остров Кефалония. Въпреки че повече от десет години местата са включени в национален морски парк, те са най-трагикомичната защитена територия, която някога съм виждал.
Костенурките излизат от водата през летните нощи, снасят яйцата си на около половин метър под пясъка, по-далечко от морето. На сутринта доброволците и служителите на парка проверяват по следите докъде е стигнало животното и поставят дървена пирамидка там, където очертанията свършват, защото се предполага, че отдолу се мъти следващото поколение.
След около два месеца мъничетата се излюпват, дълги около пет сантиметра и тежки около 20 грама. Това става нощем, за да се предпазят от горещия пясък и хищниците. Ориентират се по отблясъците на луната в морето. Когато отзад светят бийч барове и хотели, животните се пообъркват и започват да се въртят в кръг. Накрая умират от изтощение.
По този повод на плажа Дафне таверните не работят след 20 ч., а пясъкът е осеян с пирамидки заради гнездата. Забранено е да се забиват чадъри, защото полът на костенурчето зависи много от външната температура. Повече сянка – повече мъжки екземпляри.
На сутринта три доброволки обикалят плажа и проверяват за следи от нови костенурчета. Четвъртата се е заела да провери едно от гнездата на повече от два месеца, за да преброи колко са излюпените екземпляри. В този момент открива на дъното костенурче, което не е успяло да излезе на повърхността. Внимателно го изважда с шепа пясък и го оставя да намери пътя си до морето, като само му пази сянка. След двайсетина години то ще се върне на плажа Дафне да снесе, ако, разбира се, е женско. На този етап полът не личи.
Пътешествието на костенурчето привлича всички посетители, които на гръцки, италиански, албански, румънски и френски нахъсват животинчето да стигне до морето: „Давай! Давай! Go! Go! Arriva!„. Щракат фотоапарати. „Без светкавици, моля“, предупреждава русата доброволка. Колежките й обясняват, че от снесените до сто яйца до зряла възраст ще оцелеят максимум 6-7 екземпляра. След половин час мъки и терзания костенурчето стига до морето. Една вълна го отнася. В началото дори го обръща по гръб! Когато всички сме решили, че това е краят, животинчето все пак се взима в ръце и отплува в неизвестността.
На десетина километра от Дафне е Лаганас, на който му се носи славата на Слънчев бряг на Закинтост, доколкото това въобще е възможно. Там доброволците слагат парчета шперплат и плажни рогозки зад гнездата на костенурките, за да пазят сянка, лодките трябва да карат много бавно, а АТВ-тата са забранени по пясъка.
Лаганас не е моето място, затова отивам да гледам попрехваления залез на западния бряг на Закинтос. Над селото Кери се вее огромен гръцки флаг, мига фар, а италианските туристи са заели предни позиции край 200-метровата пропаст с гледка, току до камиончето „кантина“, което продава закуски и фрапе.
Когато слънцето потъва в абсолютно равното море, като трезв шофьор откарвам спътниците си към хълмовете в западния край на острова, където уж се крият няколко неразвалени от туризма места. В село Килиомено попадаме на венецианска кула, площад с конник и селска кръчма във внушителна каменна къща с гледка към околните хълмове, които обаче са потънали в мрак.
Менюто е кратко, завито като пергамент. Свири приятна жива музика, която не се набива на уши, а от фурната вадят патладжани на фурна, сушени домати с козе сирене, заешка яхния и агнешки ребърца. Не успявам да пробвам местното бяло вино „пополаро„, но пък и рецината не е никак лоша, ако си й свикнал.
Старата архитектура на Закинтос определено навява италиански асоциации – все пак докато Гърция е под турско робство 400 години, островът е под венецианско управление и дори успява да се освободи преди другите територии. Голямото земетресение от 1953 г. е срутило много от средновековните църкви например, но няколко от характерните отделени камбанарии са се запазили. Венецианската крепост над столицата също си стои, макар и порутена. Постепенно разбирам защо наричат острова „Венеция на Изтока“ и „Цвете на Леванта“ (по припева на италианския шлагер).
По никое време се спускаме с колата по тесен асфалтов път, заграден от зидове до кръста. Личат останките от сериозен горски пожар. Скоро се озоваваме на залива Лимнионас с неговата симпатична таверна и шезлонги, наредени амфитеатрално над тесния проток. Той е буквално приклещен от драматични скали, осеяни с ниши и пещери. Най-накрая хващаме луната изгряла. Няма нищо по-хубаво от силна нощна светлина, шум на далечни вълни и цъкане на насекоми. Лека нощ!
На сутринта се запътваме към залива Навагио в северния край на Закинтос, където в началото на 80-те години крушира корабът „Панайотис„. Предполага се, че по това време е контрабандирал цигари от Турция за италианската мафия. Военните започват да го преследват, времето е лошо и той попада на плитчина, а екипажът панически го изоставя.
Местните хора нападат товара на „Панайотис“ и в следващите четири години никой не си купува цигари или уиски. Други закинтосчани са убедени, че гръцкото министерство на туризма нарочно е курдисало останката, построена в Шотландия в края на 30-те години. Вярно, има я снимана в хиляди брошури. Това, което шокира е, че цветът на морето е същият като от лъскавите страници. Няма фотошоп, няма измама!
Лошото е, че през лятото във всеки един момент в залива пребивават едновременно около 500 души, подменяни на всеки половин час от екскурзионните лодки. Корабът може да се погледне от специално балконче, надвесено над пропастта, както и от ерозиралите скали над южния край на заливчето. За 15 евро може да се хване туристическа лодка от Порто Вроми или от Агиос Николаос, която пътьом ще ви прекара през популярните Сини пещери, но тези от източния край на Закинтос са по-впечатляващи. А и са разположени под интересно кръстения нос Скинари.
Срещу само пет евро лодка с прозрачно дъно ще ви вкара в поне две пещери, където не само водата е синя – ти самият ставаш синкав. Ерозията е пробила халки на поне 20 места и лодката смело се промушва през тях. Понякога се разминава с конкуренцията на една боя разстояние. Друг път капитанът те удря през пръстите секунди преди близката скала да ги размаже. А, гъзарска яхта е акостирала в едното заливче. Дали не е на Роман Абрамович? Кой знае…
След толкова емоции е добре да се настаним на плажчето на Аликес с дюни, пясъчни лилии и студена бира, която се стопля на 43 градуса за около три минути. По някаква причина сред предлаганото пиво има и косовско.
Закинтос наистина предлага доста пясък в сравнение с други популярни гръцки дестинации. Но Аликес не е по-впечатляващ от кой да е български пясъчен плаж. Руските туристи всяка сутрин в 10 се качват на корабче от мостика и отпрашват към по-симпатични заливчета. Британските плажуващи наемат моторна лодка за 50 евро за цял ден и също заминават за по-безлюдни територии.
Българските туристи се чудим дали да отскочим с кола до плажа Ксигия. Там следваш серните изпарения и намираш лесно къде топлата минерална вода се слива с хладната морска. Другият вариант е близкият плаж Макри Гиалос с импровизиран къмпинг и таверна, където животът тече от песен по-лесен. Най-добре е май да се поизлежаваме, че колко път ни чака до родината…