Изоставена гледка във Вис

Според последното преброяване в село Вис живеят трима души. На предишното са били 7. Не се учудват много, като ни виждат как се появяваме откъм реката. Това е поредната спирка в пешеходната ни разходка из Източни Родопи.

Къщата в центъра

Имам приятели, които всяка година по майските празници взимат влака и се забиват в най-затънтения, но и може би най-очарователен край на България. Тази година тръгнах с тях за част от обиколката на Източни Родопи.

Минахме през Вис. В изоставеното село все пак имаше живот. Дадоха ни прясноиздоено мляко.

Дърветата на Вис

Ние пък нахранихме три псета, които забрахме от съседното село Ветрушка (също изоставено, след като по спешност приели местния овчар в болница няколко седмици преди това). Кучетата ни напуснаха още на следващия ден, след като цяла нощ гледаха умолително паниците ни с манджа.

Заковани прозорци, празни стаи

В изоставените къщи установяваш, че времето наистина има физическо измерение и може да го пипнеш.

Вис-оката порта

Дали ще бъде вестник от 7 април 1986 г., на чиято първа страница са описани решенията на поредния пленум на ЦК на БКП.

Grozdova rakia

Или пък ще е бутилка ракия, размазана заради непремерения фокус на фотоапарата, а не заради злоупотреба с отлежалостта й. (Беше празна все пак 😉

Запушен в по-наши дни

Гледката от мегдана на Вис към вятърните турбини по границата със съседна Гърция е като темпорален сблъсък от „Завръщане в бъдещето“.

И не си и помисляйте да стигнете бързо до съседното село Горско през Бяла река. Ще отиде един ден, ако не ви отнесат пролетните води.