Почти няма български манастир, който да не е разположен на невероятно тихо и спокойно място. (Да, даже онзи в кв. „Дървеница“ е някак откъснат от блоковете и автомобилите.) Соколският манастир над Етъра и Габрово показва много повече – чешма от Колю Фичето, пещера, в която са се крили хайдути, и църква със забележителна панорама.
Соколският манастир започва като дървена църквица, издълбана във варовиковата скала през 1833 г. от Йосиф Соколски. После Неофит Бозвели преподава в религиозното училище, четата на Капитан Дядо Никола освещава знамето си, а Левски намира убежище там. Манастирът е мъжки чак до края на 50-те години, когато принудително местят в него монахините от взривената габровска обител.
Самият Йосиф е странна птица. Той толкова силно иска да стане патриарх, че в един момент се сдружава с униатите и е ръкоположен за български католически архиепископ. Ако се вярва на мемоарите на Тодор Икономов дядо Йосиф спретнал „дивашки джумбуши“ по време на официалния обяд с папа Пий IX.
Първо като поднесли яденето се развикал: „Аз да не съм католик, че да блажа в петък.“ Донесли му постно и докато се хранел, непринудено се възхищавал на тънката талия на неаполитанската кралица, а после разказал как на младини ходил по Балкана с пушка и ножове и как убил много страшен арапин. После, доволен от обяда, погалил папата по корема и казал: „Угоен е като коледен шопар.“
Впоследствие Йосиф се разочарова от заиграването с католиците и се оставя да бъде отвлечен с кораб през Одеса и до смъртта си е въдворен в Киевско-Печорската лавра, откъдето непрестанно молел руския синод да бъде приет отново в лоното на православието.
Църквата на Соколския манастир си остава на скалната тераса, въпреки че на платото над нея има предостатъчно място. До нея се пази дирека, на който според легендата били обесени четници на Цанко Дюстабанов. А чешмата с осем чучура е построена от Колю Фичето.
Манастирът е сред Природен парк Българка – едно от местата с истинска вековна букова гора в БГ.