село Маточина с крепостта

Зловещият вятър трупа снега на високи преспи в средата на разнебитеното шосе. Разминаваме се с граничарски джипове. Изпод земята едва-едва се подават бетонни армейски съоръжения. Границата с Турция е съвсем наблизо, а чувството, че си абсолютно накрай света, се засилва непрекъснато. Защо въобще ни трябваше да търсим крепостта в село Маточина?!

Вътре в крепостта

Ако сте гледали непохватния филм „Мила от Марс”, значи сте виждали Маточина. Над селото, на висок бряг на Тунджа, стърчи крепостта Букелон. В подножието й стоят запуснати селски къщици, дворчета с агнета и една-две по-спретнати вили.

Агнетата на Маточина

Трудно може да си представиш, че през 1205 г. цар Калоян разбива Балдуин Фландърски, тръгнал на Четвърти кръстоносен поход (и в крайна сметка стигнал до кулата си в Търново). Или пък че околността е била обрасла с вековни дъбови гори.

Скалната църква отвън

Останките обаче са внушителни – отиват към 18 м височина. Крепостта при Маточина е пазила фронта към Адрианопол и е изградена само от ломени камъни и хоросан. На три етажа! В наши дни при хубаво време можело наистина да се съзре джамията в Одрин, както се казва градът днес. Крепост съществува тук още от времето на римляните и готите. Сегашните развалини по-скоро приличат на декор от филм за властелина на пръстените.

Недалеч от село Маточина е и скалната църква, в която местните хора се молят допреди 50-60 години. Но много по-впечатляваща е нейната посестрима край Михалич. Тя е издялана в мекия варовик по такъв начин, че създава впечатление като да е построена в скалата. За да стигнеш до трите й купола, слизаш надълбоко по стъпалата.

Скалната църква отвън

А височината на църквата достига 6 метра. Строителите на храма вероятно са били последователи на ереси през Х в., които са намерили спокойствие в това далечно място.

В наши дни в района може да си играеш на „войници”. Бетонните съоръжения от 80-те години на ХХ в.изумяват с форма и съдържание и дано не се налага никога да се използват.