От Лютица се вижда Одрин

В крепостта Лютица може да се побере цял средновековен град. Дори войската на цар Калоян се подслонява в нея. Ние атакуваме черния път с колелата, за да открием стара лада, ръждясал фургон и яки мраморни стени.

Останките от долмена при Пелевун

До Лютица се стига най-лесно от село Пелевун, известно с руините на тракийския долмен, които са на около 2 км от центъра. Гробницата е използвана най-вероятно през Късножелязната епоха. Естествено е била ограбена още в древността, а разпределението й е доста сложно –  има гробна камера, преддверие, предгробна камера и дромос. И всичките са правоъгълни.

Пелевун е било населено с доста гърци и името му означава нещо като „стара гора“. По време на Руско-турската война четата на Капитан Петко войвода застрелва главатарите на башибозука, обсадил селото и спасява жителите от клане. Неслучайно пред църквата е поставен паметник на нашия човек.

Къде се е подслонявал цар Калоян

До крепостта Лютица има още няколко километра по черен път. Стените заграждали 26 декара място и на места се издигат до 10 метра. Оцелели са осем от 12-те кули.

Стара лада и фургон от края на ХХ в.

При ясно време се вижда Одрин, както и Димотика, обсадена от Калоян през 1207 г. Предполага се, че след оттеглянето си царят прибрал войската в Лютица.

Крепостта става най-известна именно през ХІІІ-ХІV в. Наричат я „Мраморният град“, защото е построена от този бял камък. Откритата керамика е близка до намерената в Плиска и Преслав.

Стените на Лютица стигат до 10 метра

Кулата на владетеля се е извисявала на три етажа. Разкрити са две църкви, защото крепостта последователно е център на епископия и архиепископия. Намерени са и  латински ментета на византийски монети, с които кръстоносците са пробвали да се разплащат с местното население. Лютица е западнала към края на XVIII в. и обитателите й се преселват край минералните извори наблизо, за да основат село Лъджа.

За да не попаднем под приближаващия дъжд, яхаме колелата и с бясна скорост напускаме Лютица.