На събор в Огражден планина

Съборни прасчовци

По Гергьовден 2006 г. се разходихме из Огражден. С първия влак от София пристигнахме по обяд в Петрич. Оттам на стоп отидохме до Самуиловата крепост – уникален хайтек паметник на ранноосемдесетарското монументално изкуство.

Една от колите, която ни качи, беше спортен модел вектра. Човекът ни разпита подробно кои сме и къде отиваме. Ние миролюбиво обяснихме, че след крепостта искаме да се качим на манастира до с. Гега, защото сме чели, че там има събор на 6 май. Шофьорът се оказа граничен полицай, който звънна на „колеги“ да им каже, че „двама с раници“ ще ходят на манастира и да не си правят труда да ни проверяват.

Хората, които искат да стигнат до Гърция, пресичат в този район границата с Македония и оттам, през по-ниските части на Беласица, се прехвърлят в Гърция. Затова и тази българска граница изглежда по-охранявана от другите.

След крепостта тръгнахме нагоре по асфалта за Гега. След малко ни качи една нива, която ни закара право на манастира. Съборът течеше с пълна сила, имаше захарни петлета, оркестър и много хора. Манастирът е чучнат на нещо като полуостров над дълбоко дере. Вижда се Голак насреща.

Гега е голямо село. Има автобус от Петрич рано сутрин и следобед. От центъра започва червената маркировка за Голак. Всъщност тя свършва на широка поляна на около час под Голак. Недалеч, на югозапад, има сграда, която може би е застава.

Общо от Гега до върха е 4-5 часа. Нямам карта на планината, но върхът наистина е двоен, покрит с гора. Ние качихме едната му чучка на свечеряване. После си опънахме палатка на широка просека в подножието му с гледка към Беласица.

На другия ден по билния път продължихме на изток към вр. Маркови кладенци. Пътят е доста ерозирал и на много места не става за коли. Местното население гледа картофи по билото и непрекъснато те разпитва кой си, откъде идваш и накъде отиваш. Иначе изглеждат много добри и любезни хора.

Пътьом качихме Кадилов връх, както ни казаха местни хора, които случайно бяха наблизо. Под върха пасяха коне. Долу се виждаше Гега.

От Голак до Маркови кладенци се стига за по-малко от два часа. На върха има каменна чучка и червена маркировка от село Долна Рибница. След малко се качи и една газка виетнамка с местни хора, които дойдоха за картофи. Нямаше кой знае каква гледка, защото беше облачно, но се виждаха Пирин и Беласица.

Маркировката тръгна през рядка борова горичка, но след като ни смъкна на пътя, изчезна. По едно време стигнахме до разклон. Най-наляво и надолу е за Чуричени през хижата, която така и не видяхме. По средата и леко надясно надолу е за Долна Рибница, а съвсем вдясно не знам.

От Маркови кладенци до Рибница е около два часа. Оттам е още час и половина до Първомай, за където хванахме стоп. Местните хора се надяват маркировките да докарат туристи, защото иначе било голяма беднотия. От Първомай за Петрич и Благоевград има автобус в 15,30. Стопът също върви.

Огражден е симпатична планина. През повечето време се върви по открито било с гледки и простор.

Ако статията ви е харесала, може да я споделите с бутоните на социални мрежи вляво или да оставите коментар.

Едно мнение по „На събор в Огражден планина

  1. Стефан

    Да, и гледат цялата трева на земята. Просто можеш да я видиш по деретата. И някви селяни се палят като тръгнеш в грешната посока.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *