От Тимок до Черно море –

Ехо!”

Билото на Ком

Истинските туристи много добре знаят текста на „Походна песен”. Всяка година сред тях се намират хора, които да извървят 700-те километра на маршрута „Ком – Емине”. Защо обаче се тръгва от Ком, при положение, че най-високият връх на Западна Стара планина е всъщност Миджур (2186 м)?

Ледени дървета край Ком

Миджур се извисява със стотина метра над подгласника си, но е на самата българо-сръбска граница. Затова по соц време т.нар. „Маршрут на дружбата Е-3” е тръгвал от малко по-безопасно място, от правилната страна на бодливата тел на кльона.

В наши дни изкачването на Миджур изисква преодоляването на известна бюрокрация, защото трябва да се поиска разрешение от граничните власти. Преди години беше станало модерно върхът да се покорява организирано от сръбска страна. Все пак това е най-високото място на съседите.

Българските водачи настаняваха туристите в почивната станция на сръбския НЕК, която е на близо 1800 м надморска височина, а оттам до Миджур има само 2-3 часа вървене. Недалеч е върхът Бабин зуб, който наистина прилича на зъб и от него също се разкрива чудна гледка към Западните покрайнини.

Сръбската държава е замислила да построи в района голям ски курорт. Проблемът е, че пистите са ориентирани леко на юг и въпреки че пада сняг, той не успява да се задържи достатъчно дълго време. Местните природозащитници пък настояват района да бъде защитен като национален парк. В момента край Бабин зуб работи четириседалков лифт, който събира скиорите от Ниш, Пирот и Княжевац, когато те не са поели на рояци към българските курорти.

Попътно от България човек може да се спре в Темския, Погановския и Суковския манастир и да види как и най-далечните сръбски краища изглеждат по-спретнато от по-централни родни картинки.

Човешка фигура под Ком

Ако обаче патриотът иска да изкачи Миджур откъм родината, може да тръгне по маркираната пътека от село Горни Лом. Напоследък то стана известно със злополуката в завода за взривни материали, който съвсем естествено се казва „Миджур”. Друг вариант е да се тръгне от село Копиловци и през хижа Копрен да се качи билото и оттам към Миджур и Горни Лом. На бързите, смелите и сръчните планинари са необходими поне два дни и половина сериозно ходене по самата граница. Припомням пак за разрешителното.

Моя милост и компания се бяхме разсеяли и нямахме заветната тапия. Когато слязохме в Горни Лом с раниците, потни, прашни и съмнителни, до нас наби спирачки черна вектра с тъмни стъкла, спортни ауспуси и лети джанти. „Вие от Миджур ли идвате”, попита младеж с тъмни очила, черни джинси и метълска тениска. „Да”, невинно си признахме ние. „А такааааа”, многозначително измърмори субектът и изчезна с мръсна газ,… за да се появи след 20 минути, но вече с граничарска униформа, с колега за компания и със скромен москвич алеко.

„Шефът каза да ви пишем предупреждение”, обяви полицаят. Та така – вече ми има подписът под полицейско предупреждение никога повече да не ходя без разрешение по националната граница. Така че когато посещавате този красив край, носете изрядна документация. Все пак ще се разхождате по външна граница на Европейския съюз, а с това шега не бива. Ако пък толкова нависоко не ви се ходи, отидете в последната неделя на май за селския събор.

Миджур обаче отстъпва по височина на друг граничен връх.

„Тази земя е на Гоце”

От Славянка към Южен Пирин

Не, съвсем не правя политическа пропаганда, а цитирам песен. Гоцев връх със своите 2212 м е най-извисяващият се по ръба на пределите на родината. Старото му име е Алиботуш и се намира в планината Славянка. До началото на миналия век тя е считана за дял от Пирин. Гърците продължават да наричат и двете Орвилос.

Славянка е кръстена така едва преди 50-ина години, след като по соц време решават да именуват географските обекти с хубави български имена. Между другото по царско време естествоизпитателят Дряновски предлага да се казва Китка заради изключително голямото разнообразие на флората. По-преди това четите на Гоце Делчев и Яне Сандански намират убежище в Славянка.

Сега планината е биосферен резерват на ЮНЕСКО и влизането на теория е възможно само с разрешение от екоминистерството. Затова когато отиваме да изкачваме Алиботуш, най-малко очакваме да видим в резервата двама с пушки и ловни кучета. Далеч са, но ги виждаме добре, защото се пазят от суграшицата и вятъра с ярки оранжеви ямурлуци. Телефон 112 не изглежда заинтересован от драмата „Ловци бродят из резерват”.

Но пък голяма информационна табела обяснява, че в Славянка са въдят сърни, диви прасета, зайци и лисици. Маркираната пътека извежда на равно място в подножието на подковообразното било на планината. Там – изненада – има малка барачка, която се оказва частна хижа. Как така в границите на резерват, който е изключителна държавна собственост, може да се случи това? Този път решаваме да не известяваме 112 за наблюденията си.

Билото на Славянка

Наслаждаваме се на природата, макар и не в най-правилният сезон за разглеждане на цветя. В Славянка се въдят много растения, които иначе се срещат само на Балканите или пък са останки от отминали епохи. Запомних черния бор петродан, алиботушкия чай и славянското котенце. Основното било с Алиботуш, Голям и Малък Царев връх може да се обиколи спокойно за няколко часа. Те се спускат стръмно към Гърция и когато някой ден България влезе в Шенген, екстремните скиори ще имат възможност да направят едно от спусканията на живота си по голите ридове. Все пак трябва да внимават и за лавини!

Третата гранична планина, която се извисява над 2000 м е Беласица. Заела една част от долния ляв ъгъл на държавата, отскоро тя може да се похвали, че е природен парк също като Витоша и Странджа. Най-високият връх Радомир е достъпен дори с джип по изровения стар граничарски път.

По едно време любима на контрабандисти и бежанци, Беласица е известна с естествените си букови и кестенови гори. От Петрич прекосяваме цялото било през първата хижа, наречена на планината, и през втората – „Конгура”, която е всъщност закрита застава.

Беласица, водопад Мангъро

Радваме се на гледката към езерото Керкини и за един ден здраво ходене стигаме до връх Тумба. През август той се превръща в епицентър на международния туристически поход „Балкани без граници“, защото попада едновременно в България, Гърция и Македония.

Не си мислете обаче че трите държави са си поделили поравно подстъпите към Тумба на принципа на емблемата на мерцедес. Българският участък е като тясно парче торта между териториите на двете ни съседни държави.

Първоначално се тюхкаме защо от заставата са пратили двама граничари да вървят заедно с нас и да ни развалят разходката с неподходящото си темпо. Накрая се оказва, че колегите им идват да ги приберат с джипа от Тумба и любезно канят да се качим с тях. Така си спестяваме няколкочасово слизане към равнината. А и изглеждаме като герои, когато от граничарския джип ни пускат на свобода на гарата в Петрич. Неравностите на горските пътища обаче са ни хвърляли на всички посоки вътре в джипа, затова се започва с оплакванията – на един му се обелило коляното, на друг му излязла цицина.

Не остана време да разкажа за Руй, Руен и Огреяк, но това е положението – земя като една човешка длан, а планините в нея – близо 40. И колко много са по границата…