Под Божия мост се озовахме след последните местни избори. Като добри деца гласувахме, а после – газ на север към Враца.
Божият мост може да се сравни с Чудните мостове в Родопите или с пещера Проходна край Карлуково. Казват му още Жабокрек, защото хладните сенки под моста не позволяват на локвите на Лиляшка бара да изчезнат напълно през лятото и земноводните беснеят на спокойствие. Рекичката минава през варовикови стени, вирчета и прагчета.
Божият мост е също бесен карст – висок е 20 м, широк – 25 м, дълъг – 125 метра. Дебелината на свода е 9-12 метра. В стените му има пещери.
Недалеч е добре възстановеното парче от крепостта Градище от късноримската епоха и ранното българско средновековие. Стената й е дълга повече от 8О м.
В района са още вирът Тиганчето, палеолитното находище Пешкето и тракийското светилище Кадин вир.
Малко преди разклона за Божия мост, но от дясната страна на пътя за Чирен, е пещерата Понора. В нея тече подземна река с малки водопади и няколко тесни езера.
Как се стига до Божия мост?
Внимавайте, като шофирате по широкото шосе от Мездра до Враца (където, ало, ало, гарга не каца).
Зарязахме колата в село Лиляче и намерихме Божия мост пеша покрай барата.
Иначе може да се хване шосето за Оряхово и Борован. Около 5 км от Враца има разклон за Чирен. Кара се към селото около 5-6 км и се завива наляво. Скоро пътят става бетонен. Завива се вдясно на първия разклон. Няколкостотин метра след разклона пътят става черен, но проходим. Стига до поляната с Градището и Божия мост отстрани.
Браво за статията, продължавайте в същия дух с още по интересни местенца за посещение.