В наши дни Видин е мястото от Северозападнала България, където най-ясно си личи особения дух отпреди много години, какъвто се среща още само в Русе.
Когато бях малък, Видин беше градът, до който стигнахме след цял ден каране през родината. Спяхме на палатка в къмпинг, а на другия ден прекосявахме Дунав с ферибота и газ към Източна Германия, на гости. Истинско приключение със „запорожец“!
Иначе порутената сграда на синагогата е трябвало да се превърне в концертна зала, след като видинските евреи отиват в Израел в края на 40-те.
В началото обаче е била склад, а сега е руина. Обаче защото са започнали реставрация в края на 80-те стените скоро няма да рухнат.
Дотогава сградата е декор – на сайфай филм, на държавичката ни…
Баба Видини Кули е другата емблема на града. Тя май е единствената запазена средновековна крепост в БГ. Със сигурност е била владетелският замък на видинския цар Иван Срацимир. Единайсетте й кули са били надграждани няколко пъти – по австрийско, турско и българско. Nice, a?
Иначе на крайбрежната алея на Видин може да хапнеш риба на закотвено корабче, да я полееш с „Ариана“, да видиш автентична ракета от детска площадка, както и да отскочиш до строежа на Дунав мост-2.
Има и яко село за яки купони, но това е друга тема!