Мантаркая
Каменните гъби край село Бели пласт носят романтичното име Мантаркая, но това не означава, че наподобяват манатарки. Вероятно няма връзка и с това, че сините и черните петна по тях са от манганови конкреции.
Каменните гъби се откриват лесно, защото шосето от Хасково до Кърджали минава покрай тях. Паркирането е малко тегаво, защото мястото за кола е колкото носна кърпичка и е точно на завоя.
Гъбите са изваяни в риолитови вулканични туфи отпреди 40 милиона години. Нежният розов цвят по пънчетата идва от клиноптилолита, а зеленото по шапките – от селадонита. Двата -лита са минерали.
Каменните гъби с човек за сравнение
Каменните гъби са малко по-високи от стандартен NBA баскетболист. През палеогена мястото е било дъно на море, където е кипяла бурна подводна вулканична дейност. След оттеглянето на водата вятърът, дъждът и слънцето са оформили образуванията. Шапките на гъбите са от по-здрав минерал от този на пънчетата.
Каменните гъби се охраняват от държавата вече 40 години. Жителите на съседното село Бели пласт се славят с дълголетието, за което може и да е виновна лечебната вода, която извирала край кариерата за клиноптилолит. Смята се, че минералът премахва вредните съставки от водата, нормализира кръвното, премахва стреса и проблемите със съня.
Чудесни манганови нюанси
Местната легенда набърква местния въглищар Радул, четирите му приказно красиви дъщери, зловещия поробител, който тръгва да ги гони, но те се превръщат в каменни гъби, щом отсичат главата на първата, а онзи, понечил да хване пленничките, става на черна скала – Каратепе.
Ние кротко си изядохме сандвичите, проверихме дали колелетата са добре закрепени на багажника, упътихме група туристи към недалечния Перперикон и продължихме славното пътуване из Източни Родопи.