Una paloma blanca – това си тананикам в село Гугутка, докато се отправяме да търсим крепостта Бялград.
Крепостта може да се похвали с един от най-запазените донжони (кули) на крепости в България. Смята се, че през османското робство е била ремонтирана. Бялград носи името си уж заради варовиковите каменни блокове, от които е изградена.
Стигаме до подножието й с колела от село Гугутка, а после по черния път от десния бряг на Бяла река, покрай Паскал чешма.
Крепостните стени се издигат до 8 метра височина, а в основата са дебели към два. Бялград вероятно е съградена в края на XII в. Днес си стои в средата на обрасла полянка змиярник до основи на църква.
От крепостта се разкрива чудна гледка към гръцките ветрогенератори и връх Ветрен, който е най-висок в отдалечения граничен рид Мъгленик в най-югоизточния край на Източни Родопи.
От Гугутка с бързо каране стигаме и до долмена в Железино. Поредният мегалитен гроб от преди 3000 години е „изкован“ от гнайсови плочи, вкопани в земята. Подобен кръг, запазен до наши дни, не се среща често. През османското робство е ползван за светилище. Железните сечива, монети, накити и керамика са прибрани в Хасковския исторически музей.