Водопадът под Камико

Някои са чували за гара Бов от кръстословиците. Другите я знаят покрай водопада Скакля. Но малцина са ходили под Камико.

Каменният зъбер над село Бов

На гара Бов пристигам с претъпкания с пенсионери пътнически влак с цели два вагона. Предполагам от БДЖ пускат такива къси тренове, за да ускоряват светкавично като японските си колеги „шинкансен„.

Минимаркет в Бов

Първото впечатление е, че гара Бов разполага с хиперактивно читалище. С американски пари и доброволен труд местните са маркирали пътеки, окачили са табели, наредили са фотоизложби и даже посрещат туристи в нарочен център през уикендите.

Скоците на река Бовска

Маршрутът „Под камико“ тръгва от футболния стадион на гара Бов, изкачва се по покрай романтичните горски падове на река Бовска и достига до водопада при Камико в село Бов.

Бягай, Форест, бягай!

После се спуска по стария коларски път до чешмата в местността Чичеро, подминава останките наманастира „Св. Архангел Михаил“ и по поречието на река Трескавец се завръща при стадиона на гара Бов.

Пролетна вечер над Бов

Пътеката може да се обходи за около три часа. Пролетта е най-подходящото време да се зяпат водопади и реки.

Водопадът под Камико в цялост

Водата блика отвсякъде, цветята миришат, птиците пеят, любовта вре и кипи, фотографите снимат, биковете гонят неразумните чуждоселски пешеходци.

Дио! Дио!

Т.нар. „хайлайт“ на маршрута „Под камико“ е табелата на ул. „Рони Джеймс Дио“, изработена и закачена от местен метъл фен на вратата на гаража.

RIP, Дио!

Не знам защо, но потрисащата песен на „Сигнал“ за Дио (Бог да го прости!), винаги ми идва наум при подобни случайни споменавания.