Голямата пудра: Левият улей на Дисилица

Дисилица в средата на декември 2014

Дисилица в средата на декември 2014

Докато някак мърдаш по равното от пиринската хижа „Безбог“ към горната част на пистата, в дъното се мярва чудесната пирамида на връх Дисилица. Когато тръгнахме да пантим натам, за да го пуснем, не знаехме, че не трябва да го правим.

Още малко върхове

Още малко върхове

Дисилица е пирински връх в края на разклонение на страничното Полежанско било. Намира се в резервата Юлен, недалеч от Стражите. Може да го изкачваш само с разрешение на охраната на Национален парк Пирин.

Гората от долината към върха

Гората от долината към върха

Според едни името на върха идва от девисила, който расте по склоновете. Други смятат, че е кръстен на местния големец Десил. Някои наричат върха Десилица , други – Страгата.

Пантим, крачим...

Пантим, крачим…

Добрата новина е, че през зимата ходиш по снега и не тъпчеш защитени и редки растителни и животински видове. Иначе разни инвеститори точат зъби да опънат връзка от ски зоната на Банско към писата на Безбог през резерват Юлен, но това няма как да стане. Наистина!

Следите ни, подсичащи Безбог

Следите ни, подсичащи Безбог

Снегът е много, но и жегата не е малко. Коланите лепят отдолу здраво, когато не са импрегнирани. След като се спускаме в долината между Дисилица и Безбог, цепим със серпентини. За около три часа сме в подножието на крайната цел.

Слънцето над Безбог

Слънцето над Безбог

Вместо да сваля ските и да кача върха пеша, тръгвам да го подсичам от север. Надолу се опва дъъълъг фирнован склон, без нищо по него, което да те спре. Секунда невнимание и ще ме намерят в Разложката котловина под формата на бифтек. Не правете като мен – глупаво е!

От Дисилица към Безбог

От Дисилица към Безбог

През лятото от върха се виждали езера, но през зимата гледките са единствено към близки и далечни двехилядници. Избираме да пуснем левия улей, като гледаш Дисилица откъм Безбог.

От Дисилица към Вихрен

От Дисилица към Вихрен

Денят беше дълъг. Сутринта – спускането на Полежан, следобед – това. Слънцето бавно се скрива. Кишата се обръща на чудна кора, която се пука, като кантиш на завой. Отдолу – меко. Гадост!

Този улей пуснахме

Този улей пуснахме

При единия завой губя равновесие, хвърча надолу по склона 30-ина метра. Все пак спирам, преди да връхлетя нещо по-здраво от мен.

Дотук добре!

 

 

Ако статията ви е харесала, може да я споделите с бутоните на социални мрежи вляво или да оставите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *