Докато някак мърдаш по равното от пиринската хижа „Безбог“ към горната част на пистата, в дъното се мярва чудесната пирамида на връх Дисилица. Когато тръгнахме да пантим натам, за да го пуснем, не знаехме, че не трябва да го правим.
Дисилица е пирински връх в края на разклонение на страничното Полежанско било. Намира се в резервата Юлен, недалеч от Стражите. Може да го изкачваш само с разрешение на охраната на Национален парк Пирин.
Според едни името на върха идва от девисила, който расте по склоновете. Други смятат, че е кръстен на местния големец Десил. Някои наричат върха Десилица , други – Страгата.
Добрата новина е, че през зимата ходиш по снега и не тъпчеш защитени и редки растителни и животински видове. Иначе разни инвеститори точат зъби да опънат връзка от ски зоната на Банско към писата на Безбог през резерват Юлен, но това няма как да стане. Наистина!
Снегът е много, но и жегата не е малко. Коланите лепят отдолу здраво, когато не са импрегнирани. След като се спускаме в долината между Дисилица и Безбог, цепим със серпентини. За около три часа сме в подножието на крайната цел.
Вместо да сваля ските и да кача върха пеша, тръгвам да го подсичам от север. Надолу се опва дъъълъг фирнован склон, без нищо по него, което да те спре. Секунда невнимание и ще ме намерят в Разложката котловина под формата на бифтек. Не правете като мен – глупаво е!
През лятото от върха се виждали езера, но през зимата гледките са единствено към близки и далечни двехилядници. Избираме да пуснем левия улей, като гледаш Дисилица откъм Безбог.
Денят беше дълъг. Сутринта – спускането на Полежан, следобед – това. Слънцето бавно се скрива. Кишата се обръща на чудна кора, която се пука, като кантиш на завой. Отдолу – меко. Гадост!
При единия завой губя равновесие, хвърча надолу по склона 30-ина метра. Все пак спирам, преди да връхлетя нещо по-здраво от мен.
Дотук добре!