Къща в Ичера
Ичера, Медвен и Катунище обиколихме с колелата покрай Котел и Жеравна. Симпатични села, чиито къщи са често купени от сливналии, ямболии и бургазлии.
Природна забележителност Старият москвич
Тръгнахме от Ичера, защото дойдохме по шосето от Сливен през Природен парк Сините камъни. Много завои, много баири… Селото е кръстено на крепостта Сикера отпреди V век. Няколко пъти е сменяло мястото си, защото на полето е така – трябва да внимаваш кой откъде ще ти излезе.
Ичера е спокойно село, освен около втората неделя на август, когато е „сборът„. Мнозина местни се завръщат отблизо и далеч и си устройват ядене и пиене в местността Ямата.
Божур за красота
Ние обаче подкарваме колелата към Градец, като се спускаме покрай река Луда Камчия. Селото е бая голямо и първоначалното усещане, докато ядем сладолед НА центъра, е, че сме в Катманду или друго симпатично югоизточноазиатско място.
В началото на ХХ в. ромските къщи в селото са били двайсетина. Сега 80% от населението на Градец е такова. Но пък възрожденските къщи са се запазили. Повечето хора си изкарват хляба от градешки камък – варовикови плочи за облицовка и настилка, както и за точила.
Наблизо май е било село Новачка, разтурено от турците, та жителите му постепенно се разселили и основали Котел, Медвен и Градец.
Градец се смята за родно място на Шибил войвода. Сигурно е, че тук е роден известният военен Радко Димитриев.
Песента на колелата: соларен парк край Медвен
И тук има събор в началото на август за празника на Свети Илия, на който е кръстена църквата. Местният специалитет е голата чорба със зелен боб, картофи, домати и трънки, която се вари без мазнина и се яде студена. Нямаше кой да ни я приготви, затова газ към Медвен.
Родната къща на Захари Стоянов в Медвен
Това е родното място на Захари Стоянов, чиято къща е запазена и си работи като музей. От нея тръгва улицата към пътеката за водопад Синия вир. По-нагоре по река Медвенска може да се цамбуркаш в Малкия и Големия скок.
Медвенският сбор се случва в края на юли около Света Марина, на която е наречена местната църква. По турско робство тя е опожарена, но единствената оцеляла икона е точно на Света Марина. По този повод хапват курбан и печено ярешко.
Кученца в двора на Захари Стоянов
Слизането към Медвен и връщането обратно нагоре, за да се продължи към Жеравна, може да поизтормози всеки велосипедист в жегата. После става равно, но преди Жеравна пак си е баир. Но пък после следва здраво спускане към Катунище.
Стобор в Катунище
И тук къщите са в характерния „камчийски стил“, макар че реката се казва Нейковска. Едно време турците казвали, че Катунище е „осем къщи, а девет хайдути„. Виновна била четата на Кара Танас, който в началото на XIX в. обикаля над десет години района, но нито един от неговите хора не е загубен в битка. Четата била с еднакви дрехи и оръжия.
Джидживка, известна и като хинап
От Катунище е и родът на поетесата Станка Пенчева, чиято къща сега е база на архитектите.
Родната къща на Захари Стоянов, ама някою друг път! Къщата-музей е отчуждена през 60те години на 20 век и няма нищо общо със Захари, освен, че и родната му къща е в същата махала!