Още възрожденски велосипедизъм: Ичера, Медвен и Катунище

Къща в Ичера

Къща в Ичера

Ичера, Медвен и Катунище обиколихме с колелата покрай Котел и Жеравна. Симпатични села, чиито къщи са често купени от сливналии, ямболии и бургазлии.

Природна забележителност Старият москвич

Природна забележителност Старият москвич

Тръгнахме от Ичера, защото дойдохме по шосето от Сливен през Природен парк Сините камъни. Много завои, много баири… Селото е кръстено на крепостта Сикера отпреди V век. Няколко пъти е сменяло мястото си, защото на полето е така – трябва да внимаваш кой откъде ще ти излезе.

Ичера е спокойно село, освен около втората неделя на август, когато е „сборът„. Мнозина местни се завръщат отблизо и далеч и си устройват ядене и пиене в местността Ямата.

Божур за красота

Божур за красота

Ние обаче подкарваме колелата към Градец, като се спускаме покрай река Луда Камчия. Селото е бая голямо и първоначалното усещане, докато ядем сладолед НА центъра, е, че сме в Катманду или друго симпатично югоизточноазиатско място.

В началото на ХХ в. ромските къщи в селото са били двайсетина. Сега 80% от населението на Градец е такова. Но пък възрожденските къщи са се запазили. Повечето хора си изкарват хляба от градешки камък – варовикови плочи за облицовка и настилка, както и за точила.

Наблизо май е било село Новачка, разтурено от турците, та жителите му постепенно се разселили и основали Котел, Медвен и Градец.

Градец се смята за родно място на Шибил войвода. Сигурно е, че тук е роден известният военен Радко Димитриев.

Песента на колелата: соларен парк край Медвен

Песента на колелата: соларен парк край Медвен

И тук има събор в началото на август за празника на Свети Илия, на който е кръстена църквата. Местният специалитет е голата чорба със зелен боб, картофи, домати и трънки, която се вари без мазнина и се яде студена. Нямаше кой да ни я приготви, затова газ към Медвен.

Родната къща на Захари Стоянов в Медвен

Родната къща на Захари Стоянов в Медвен

Това е родното място на Захари Стоянов, чиято къща е запазена и си работи като музей. От нея тръгва улицата към пътеката за водопад Синия вир. По-нагоре по река Медвенска може да се цамбуркаш в Малкия и Големия скок.

Медвенският сбор се случва в края на юли около Света Марина, на която е наречена местната църква. По турско робство тя е опожарена, но единствената оцеляла икона е точно на Света Марина. По този повод хапват курбан и печено ярешко.

Кученца в двора на Захари Стоянов

Кученца в двора на Захари Стоянов

Слизането към Медвен и връщането обратно нагоре, за да се продължи към Жеравна, може да поизтормози всеки велосипедист в жегата. После става равно, но преди Жеравна пак си е баир. Но пък после следва здраво спускане към Катунище.

Стобор в Катунище

Стобор в Катунище

И тук къщите са в характерния „камчийски стил“, макар че реката се казва Нейковска. Едно време турците казвали, че Катунище е „осем къщи, а девет хайдути„. Виновна била четата на Кара Танас, който в началото на XIX в. обикаля над десет години района, но нито един от неговите хора не е загубен в битка. Четата била с еднакви дрехи и оръжия.

Джидживка, известна и като хинап

Джидживка, известна и като хинап

От Катунище е и родът на поетесата Станка Пенчева, чиято къща сега е база на архитектите.

Ако статията ви е харесала, може да я споделите с бутоните на социални мрежи вляво или да оставите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *