Кончето може да е опасно, може да е тест за всеки БГ планинар, но е преди всичко мястото с най-бясната каменна гледка по нашите била и върхове. И на заслона няма вода!
Този път сме решили да качим бялото било на Пирин по малко по-интересен начин. Оставят ни с колата някъде по поляните и нивите между Банско и Призрачния град (който представлява огромно количество блокове с апартаменти, тук-таме хотели и многообразие от недовършени сгради на Беталовото).
Тръгваме смело нагоре с идеята да се изкачим до заслон Кончето през Котешкия чал. За целта драпаме право нагоре по черни пътища и малко случайно намерени пътеки към връх Дуниното куче.
Заобикаляме го отляво по сухото корито и долина. Толкова е стръмно, че може да те удари по носа. Обаче в тревата са показват ягоди, а около нас е пълно с малини.
Котешкият чал (или рид) е остър алпийски гребен, част от мраморното било на Северен Пирин. Тръгва недалеч от връх Бански Суходол. Може да се похвали с почти отвесни стени, които се спускат към резервата Баюви дупки от едната страна и към циркуса на Суходола от другата.
На места чалът е широк към 20 см. Минаването е възможно, без да си осигурен с въже. Трябва обаче много-много да внимаваш, да заобикаляш най-тегавите места и да няма вятър.
За 6-7 часа стигаме до заслона Кончето. Изпуснали сме предната нощ с многото хора, както личи от дневника в облицованата с фолио дървена кутия за подслон. От прага й се подава китка цветчета, които са намерили начин да виреят.
Разполагаме с невероятно количество запаси, оставени от благородни туристи: бисквити, шоколади, пастети, ямболска домашна ракия, азиатска гъба за щастие, която неутрализира вредните влияния. Има дори шишета с по 2-3 глътки вода. И това добре, защото в заслона няма.
На другия ден слизаме около 300 метра височина надолу, за да налеем от началото на поток. Но преди това трябва да изгоним нахалната мишка, която поне на десет пъти идва да тършува из багажа. Влиза през процеп между дървенията и изолацията. Вдига страшен шум. Не се страхува много-много от челници.
При поредното събуждане заради нея виждаме стадо диви кози да пасе пред заслона. На пълна луна! Чудесно!
От заслона за около половин час се стига до самото Конче – страховито място от легендите на българските планинари. То е на по-малко тясно и опасно от Котешкия чал, но поне разполага с метално въже.
На 2810 м височина Кончето е дълго около 400 м, но най-тясната му част е към 150 м и е широка до половин метър. От едната страна 400-500-метрови стени се спускат почти отвесно към циркуса на Бански Суходол. От другата наклонът е до 70° и води към Влахинска река. Напред е връх Кутело. Сви ли ви се стомахът?! А не трябва:
По средата на Кончето няколко еделвайса ей-така си се показват от карста. Красота!
Статията е чудесна! И ние преминахме по маршрут х.Яворов – х.Вихрен .Спахме на заслон Кончето ,имаше пълнолуние ,беше удивително красиво! На следващият ден преминахме Кончето и връх Вихрен, невероятно преживяване!