Защо под Кресненския пролом трябва да има тунел

Кресненският пролом сега

Кресненският пролом сега

Българският строителен бизнес се усети, че не може да строи 11-километров тунел с евросредства под Кресненския пролом и затова започна да лобира магистрала „Струма“ да премине през дефилето. Само че преди 15-ина години България и Европейският съюз се бяха разбрали другояче.

Струма отвисоко

Струма отвисоко

И уговорката е следната: България получава европейски пари за цялата магистрала , включително и за тунела. Идеята е била първо да се направи тунела и с част от изкопните материали да се изградят останалите участъци от „Струма“.

Резерват Тисата над Кресненския пролом

Резерват Тисата над Кресненския пролом

Разбира се, в България нещата се случват по различен начин. В момента тунелът се представя като силно сеизмично опасен – все едно в Япония няма тунели.

Като супер скъп за подръжка – все едно магистралите само ги построяваш, откриваш с питка с мед и телевизии и ги ползваш, ей-така, цял живот.

Като нещото, което ще изяде парите за магистрала Хемус, без която Северна България няма бъдеще – все едно не може да се построи читав двулентов път, който ще е по-евтин за изграждане и подръжка при все още ниския трафик.

Дефилето и шосето

Дефилето и шосето

Ако българското правителство все пак клекне на строителния бизнес и вместо дълъг тунел направи няколко малки тунела с няколко моста и надлеза (които също са забавни за подръжка зимата с леда, който се натрупва по мостовете), страната ще трябва да върне евросредствата, похарчени вече за останалите участъци от „Струма“.

Редки цветенца някакви

Редки цветенца някакви

И все пак какво му е толкова ценното на Кресненският пролом, че да пречи на бързия достъп на хората до Беломорето и на тировете до пазарите?

Освен че е част от европейската екологична мрежа Натура 2000, проломът приютява и резерват Тисата, който опазва най-голямото естествено находище на дървовидна хвойна не само в България, но и в цяла Европа. Тези дървета растат изключително бавно.

Останки от крепост в Тисата

Останки от крепост в Тисата

По пътеката на резерват Тисата се влиза само с разрешение на Регионална инспекция по околната среда и водите – Благоевград или на дирекцията на Национален парк Пирин, който отговаря за него.

В резерват се срещат тисове, високи 15-20 метра и над 450 растения, повечето от които са защитени, застрашени от изчезване и включени в Червената книга.

Останки от древни структури

Останки от древни структури

Мястото е и важно за опазване на редки птици, които прелитат над река Струма по миграционния път Виа Аристотелис. Коридорът се използва и за миграция на едри бозайници из планините на целия Балкански полуостров.

Тисове на преден план вляво

Тисове на преден план вляво

Няма друго място в България, където могат да се видят толкова много видове пеперуди и земноводни на такава малка територия. По отношение видовете влечуги Кресненското дефиле е дори на първо място в цяла Средна Европа. На Балканите няма друга толкова малка територия с така голямо разнообразие на прилепи. Много от тях се срещат единствено в Кресненския пролом.

Струма е и любимо място за рафтинг. А някак не върви да го правиш сред трафика, по виадукти на две нива.

Завой на Струма

Завой на Струма

А сега си представете, че всички автомобили минават през дългия тунел, а сегашният път се използва като атракция за красотите на Кресненското дефиле и хилядите туристи, които пътуват за Гърция, спират да разгледат красотите.

Важи, а?

Ако статията ви е харесала, може да я споделите с бутоните на социални мрежи вляво или да оставите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *