„Писмата“ в Русенски Лим привличат балканския Индиана Джоунс

На посещение в "Писмата"

На посещение в „Писмата“

Ура – за Ивановските скални църкви вече знаят не само русенци. Малцина обаче стигат по-далеч от църквата „Света Богородица“, пред която свършва и шосето. Ние обаче сме тръгнали за храмовете в мeстността „Писмата“ на отсрещния бряг в каньона на река Русенски Лом.

От Русе до Ивановските скални църкви са 20-ина километра. Те са си цял средновековен манастир, само че от около 350 параклиса и килии, издълбани над река Русенски Лом, са оцелели двайсетина. Преди години до много от тях се е стигало по почти отвесни пътечки или стълби, издялани в скалите.

Ниши като слънце

Ниши като слънце

Бурният духовен живот се е развивал от Х до XIV век, но западът започва по някое време след началото на турското робство. С течение на времето земетресения, дъжд, сняг и слънце са поразрушили нишите. Днес църквите са част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Същинските им имена са забравени, местните си ги наричат посвоему.

Писмата„, към които сме се насочили, се казват така, защото крият запазени и досега надписи и знаци. Някъде в тях е изписан и ктиторският портрет на цар Иван Асен II, който като мнозина други владетели, изпраща каменоделци да копаят параклиси и художници – да ги зографисват.

Издрани фрески

Издрани фрески

И така, какво ни чака в „Писмата„:

В най-западната част е „Белберницата”. В малката църква все още може да се видят стенописи от XIII в. Има и неголяма килия. Растителността е като в джунгла – повод да събудиш балканския си Индиана Джоунс с 2-3 шамара.

Следва „Затрупаната църква“ „Св. Архангел Михаил”. Тя се вие на три етажа, като в най-горния помещенията са разположение верижно на около 15 метра над долината на реката. Брррр! Стигало се е по дървена стълба. Двете гробни камери са свързани с отвесен проход с останалите помещения. Какво ли са правили с труповете?!

Не можеш да избягаш

Не можеш да избягаш

Параклисът е задръстен от огромна паднала скала, която е дала името на „Затрупаната църква“. По северната стена още стоят стенописи, останалите са преместени в русенския музей. Тук е и ктиторският надпис на цар Иван Асен II, барабар с царицата, които поднасят макет на храма на патрона му Архангел Михаил.

На стотина метра на изток лесно се стига по нагорнището до „Кръщелнята”. Разположена край естествена пещера, тя е истинска лудница от нива и полунива в карста. Скалата не е пипана чувствително, освен в храма. Графитите са се запазили и дават доста подробности за манастири и монасите. Подозира се, че тук е погребан и цар Георги Тертер I, който уж завършил живота си като монах в Иваново. Защо ли? Има надпис, който разчитат като  „цар Гергие”.

Оцелели някак

Оцелели някак

Съседният „Господев дол” се разпознава лесно, защото отдалеч си личи изображението на Бог-Отец върху външната скала. В олтарната ниша може да се мерне малкият Христос. Целият параклис обитава естествена пещера и обрисуван с надписи и църковни сцени. Вероятно тук е била манастирската кошара.

„Съборената църква” „Св. Теодор” е в източния край на „Писмата“ и се шири на пет етажа. Челната стена на църквата е била иззидана и вероятно украсена като в Червен и Търново с арки, керамика и ниши. Ктиторка на храма се смята, че е била царица Теодора – първата жена на цар Иван АлександърДевет сцени са изрисувани по тавана. Дълъг 17 м естествен проход навлиза навътре в скалата на единия от етажите.

WC?

WC?

Накрая изкалени, надрани от увивна растителност, промъкнали се през процепи и ниши, сядаме на поляната след моста пред паркинга. Като всички останали вадим бирите и кебапчетата и се отдаваме на посткултурна леност.

Ако статията ви е харесала, може да я споделите с бутоните на социални мрежи вляво или да оставите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *