Около Сеславския манастир вече пооправиха

Сеславският манастир „Св. Николай Мирликийски“ вероятно е основан от болярина Сеслав, притежавал „цялата слава“. По-късно остава зад оградата на уранова мина и така до днес е оцеляла само църквата. Част е от Софийската Света гора, която е включвала към 80 манастира, параклиса и черкви.

Табанът на мината

Не е сигурно кога е издигнат манастирът, но вероятно това е станало заради вожд на печенежко племе, някъде по време на Второто българско царство. Според други местните хора са построили църквата през XVII в. и към нея е действала книжовна школа. В началото на XIX в. кърджалиите го разрушават, но после е възстановен и по площ е най-големият християнски храм от ранния османски период.

До наши дни са оцелели и основите на жилищните сгради. Върху тях днес има закрито място за пикник. Смята се, че от двуделното скривалище е тръгвал тунел към близката крепост Калето, сега в руини.

В църквата са разкрити три живописни пласта. За най-добре запазения – с библейски и нравоучителни сцени – се предполага, че е дело на Пимен Зографски, участвал в изографисването на Хилендарския манастир на Света Гора в Атон.

През прозореца

Могат да се видят и образите на местните мъченици Св. Георги Нови Софийски и Св. Никола Нови Софийски, дело на самоковския художник Коста Вальов от XIX в. Върху цялата западна стена на черквата е представено родословното дърво на Христос.

Още стенописи

Опитите за набиране на средства за възстановяването на стенописите продължават вече 10 години. Заключена е църквата, запушили са дупките в пода, направени от иманяри. Напоследък Столична община подкрепя идеята на фондацията на кака ви Цветелина да се направи маршрут, който обикаля всички манастири в Софийската Света гора.

Улица в кв. Сеславци

До манастира се стига от кв. Сеславци по асфалтов път, който след това става черен, но проходим. Става и за колело. Може да се продължи след това към Кремиковския или Буховския манастир.