Дракон в Базел

Причината да се изсипем в прекрасното пролетно утро в китния град Базел бяха формално швейцарските банки. Иначе идеята беше да си купим „Суис Рейл Пас“ и да проверяваме точността на швейцарските тренове в рамките на три дни из цялата държавичка.

„Добър ден, господине, с какво мога да помогна“ – така започна разговорът при първото ми влизане в швейцарска банка. Просто исках кеш. Имах някаква смешна сума във франкове, скрита под дюшека от времената преди жанвиденовата зима. Междувременно швейцарците бяха сменили банкнотите с по-шарени и сигурни. Моите вече не важаха. Трябваше да ги заменя. Стана бързо и любезно.

Пет минути по-късно бях отново на брега на Рейн, защото Базел е точно там, където Швейцария, Германия и Франция си чукват среща. За местните казват, че са най-проевропейски ориентирани от всички немскоговорящи в родината си. На летището трябва да внимаваш откъде излизаш, за да не се озовеш във френския Мюлуз или немския Фрайбург. (По-добре си харчи парите за дрехи във Франция, а за купон ходи в Германия.)

Тук са най-голямото швейцарско речно пристанище и врата към морето, както и централите на няколко мултинационални фармацевтични фирми. Води се най-богатият и дискретен швейцарски град. Дори карнавалът е кротко и добре организирано мероприятие.

В историческия център стърчи впечатляващият Мюнстер, който си е катедрала с гроба на Еразъм. Любовта и инвестициите на местните към изкуството са довели до яки колекции. Ницше също е вилнял в района.

Кметството на Базел

В центъра на стария град на Базел е Барфюсерплац с бруталната Жълта къща на архитекта Роже Диен, която местните недолюбват. От Марктплац може да си купиш зарзават и риба. На фасадата към моста е бюстът на Кралят език. Това не е оригиналната статуя – предишната е била съборена през ХІХ в. и на кръгъл час е въртяла очи и се е плезила.

През 60-те местните гласуват на референдум да купят с обществени средства две творби на Пикасо за 6 милиона, който се просълзява и им подарява четири други. В музея на изкуството в Базел има маса творби на Холбайн, включително двуметровата „Тялото на умрелия Христос в гроба“, което впечатлило Достоевски, когато той посетил музея и дори я вмъква в романа си „Идиот„.

В музея на Жан Тингюели, най-обичаният швейцарски постмодернист, могат да се видят няколко от действащите скулптури машини, които, при натискане на бутон, започват да се движат, дрънчат, скърцат, трещят, издават пушеци и звуци, миризми и фойерверки.

Освен това вместо да минаваш през Рейн по мостовете, може да се качиш на някой от плоскодънните фериботи, закачени с кабел да не избягат и да отидеш до квартала Клайнбазел. Но сега е време да хванем влака за Женева.