Любляна – досущ Прага, но без тълпите (2001)

Човек трябва да има някакъв особен повод, за да попадне в Любляна. Столицата на Словения е кротък и спретнат град с размерите на Пловдив. Той расте и хубавее, без да вдига шум около себе си – така както страната неусетно се приближава към членство в Европейския съюз.

През юни Словения празнува десетата годишнина от отделянето си от Югославия и стана арена за среща на върха между американския и руския президент. За предубедения турист, който обича да сравнява всичко с неща вече видени, Любляна е като Прага – но в която шега на съдбата е изпарила тълпите американски туристи и западноевропейски баби и дядовци.

Поради историческо стечение на обстоятелствата словенската столица е смесила по равни части славянско купонджийско настроение, австрийски артистичен дух и съвсем малка щипка италиански стил. Градът е разположен точно по майтапчийската (но вярна) граница на бирата и виното, която отделя Северна от Южна Европа.

Май това го спасява да изглежда приятен и културен, без жителите му да са се превърнали в досадни бюргери. Австро-унгарското минало оживява, когато човек реши да посети местна кръчма. В традиционните ресторантчета главите се завъртат, защото менюто е комбинация от италиански, австрийски, унгарски и адриатически ястия, носещи местни имена.

Така виенският шницел се трансформира в дунайски жрежек, щруделът – в завитек, равиолите – в зликрофи, гулашът – в голаж, а бюрекът си е бюрек, но по-често с месо, отколкото със сирене.

И в Любляна обаче има крайности – във “Фиговец” готвят дъхави пържоли от пони и гулаш от конско; в “Каса дел папа” попадаш в света на Хемингуей – там отделните зали носят претенциозни имена като “Кий уест” или “Куба”. Колкото до питиетата, словенските бири “Юнион” и “Златорог” продължават да имат фенове из републиките на бивша Югославия, макар че е по-ефектно човек да пийне местното вино.

Белите еликсири от Ормоз, Йерузалем и Лютомер се предлагат в зелени бутилки от литър и половина с капачка от лимонада и когато са добре охладени, никой не обръща внимание на непретенциозния им вкус. Тези вина са подходящи за пикниците, които люблянци си организират по зелените хълмове около града през уикенда, докато за по-специални случаи отпушват бутилки от по десет лева.

Подобно на многобройните кръчмички, пръснати в лозята на виенския квартал “Гринцинг”, където се лее предимно бяло вино, така и в словенските винарски райони човек може да поеме през насажденията, да спира тук-там и да опитва течния резултат от труда на местните селяни.

Всеки девети люблянец е студент, затова и нощният живот не е безличен и скучен. Градът обаче изглежда призрачен през летните вечери. Тогава повечето младежи са се изнесли по родните си места, поели са към рокфестивали в Австрия и Германия или пък са започнали обиколка на Европа с карта за влак “Интеррейл”.

Популярно рейв-гнездо на алтернативната младеж е “Метелкова” – в изоставени казарми на югославската армия край гарата. Ключовият люблянски клуб обаче се нарича “К4” (или “Кей фор”, но да не се бърка с мироопазващите сили на НАТО в Косово) по съкращението и номера на улицата, на която се намира. Тук открай време са започвали да свирят групи, които след време са добивали местна или по-далечна слава.

Да не забравяме, че от Словения идва “Лайбах” – първата източноевропейска банда, която реално успява да пробие на Запад. (Названието им е по австро-унгарското име на Любляна.) Словенската столица е и първото място в бившата соцЮгославия, където прозвучава местен пънк.

Феновете на културните екстравагантности от времето преди 1990 трябва задължително да посетят Музея на модерното изкуство. По стените му висят повечето произведения на петчленния колектив от анонимни художници Irwin, които са се забавлявали да смесват фолклорни мотиви с тоталитарни символи през 80-те.

Наоколо са и постмодернистичните инсталации на мултимедийната група Neue Slowenische Kunst (NSK), която е еднакво популярна и на Запад по същото време. Нейните продукти са подслонени в частни колекции. В парка Тиволи, в бившата резиденция на люблянския епископ, се шири Международният център за графични изкуства. Ако сте фен на музеите, които не са запълнени от картини, може да се наслаждавате на единствения запазен цялостен скелет на мамут в Европа. Той се издига в Музея по естествена история.

Останалите забележителности на Любляна могат спокойно да се обиколят за ден-два, преди пътешественикът да се насочи към морето или планината. Легендата твърди, че Любляна е основана от Язон и аргонавтите, които, след като открадват златното руно, отплават по Черно море, тръгват по Дунава, после по Сава и така стигат до река Любляница. Там обаче им се налага да сразят злия змей и така драконът заема достойното си място като една от емблемите на града.

Крепостта и замъкът на един от хълмовете на Любляна доказват на неверниците, че столицата се е развивала бурно още през средните векове. Най-добре е височината да се изкачи по залез слънце, когато околните гледки са потънали в червено и златисто.

Центърът на града се разпознава по Тромостовие – трите моста и фонтана, който символизира сливането на трите реки – Сава, Крка и Любляница. Оттук започва старият град, чиито средновековни къщи сякаш всеки момент ще се изсипят в реката. Останалите сгради в центъра гордо носят стара барокова слава.

В другия край на града е манастирът Крижанке, който е бил седалище на един от ордените на тевтонските рицари през ХIII век, а сега е място за културни събития.

Мнозина смятат, че Любляна далеч не е най-забавното място в Словения и затова се отправят към другите забележителности на страната. Местните фенове на туризма доказват славянската си идентичност, като покоряват най-високия местен връх Триглав (2864 м.), изобразен и на държавния флаг.

Традицията възниква с възхода на националния дух в края на ХVIII век. Въпрос на чест за всеки словенец е да изкачи най-горната точка на Юлийските Алпи. Ако се тръгне рано, екскурзията може да запълни само един ден.

По-лежерни планински красоти могат да се съзерцават от курорта Блед и езерото Бохин, които са на час път от Любляна. Търсачите на силни усещания могат да се спуснат и в пещерата Постойна, която се обикаля пеша и с влакче.

Феновете на дорестите атове се тълпят в Липица, където се отглеждат триста породисти коне, използвани и от прочутата испанска школа по езда във Виена. Най-приятните местенца по едва двайсеткилометровото адриатическо крайбрежие на Словения са старата част на Копер (новата е промишлен кошмар с пристанище и магистрали) и Пиран, чиито тесни улички крият венецианска готическа архитектура.

Ако статията ви е харесала, може да я споделите с бутоните на социални мрежи вляво или да оставите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *