Нощна разходка по Темза

По средата на залата преминава дълбока цепнатина. В единия край е тясна колкото паяжина. В другия може да те погълне целия, ако не внимаваш и стъпиш в нея. Тук-там дори се разклонява. Група ученици обаче не се притесняват от процепа.

Те се опитват да влязат в дълбокото или поне да натикат краката си. Никой не ги спира. Действието се разиграва в Турбинната зала на галерията „Тейт модърн” на южния бряг на Темза в Лондон. Старата топлоелектрическа централа от няколко години е превърната в музей на съвременното изкуство.

Цепнатината на пода е инсталация на латиноамериканска художничка. Така тя се опитва да покаже за белезите, които колониализмът и расовата дискриминация са оставили в съзнанието на хората по цял свят. Турбинната зала стъписва с размерите си. Тя обхваща три и половина декара площ, а таванът й се извисява до равнището на петия етаж на галерията. Всяка година на това място за по шест месеца се разполага внушителна арт инсталация, финансирана от една от мултинационалните компании за прахове за пране и шампоани.

Веднъж „Тейт модърн” се е превръщала в място, където грее почти истинско слънце, закачено на стената в дъното на Турбинната зала. Мнозина си носеха кърпите за плаж и се излежаваха на каменния под, въпреки че светлината идваше от луминисцентни лампи, скрити зад голям оранжев пластмасов диск.

Друг път залата беше превърната в море от развълнувани айсберги, построени от бели пластмасови кубове. Зрителите можеха да се разхождат между тях, като че са гигантски детски играчки.

Предпоследния път инсталацията представляваше увиващи се пързалки, които се спускаха от покрива на сградата чак до дъното на залата. Въпреки че изглеждаше като детска игра, пътуването по облите фунии не беше за хората със слаби сърца.

За тях е най-добре да разгледат постоянната изложба на „Тейт модърн”, която включва творби на сюрреалисти, абстрактни експресионисти, поп артисти, кубисти, футуристи. За олимпиадата в Лондон през 2012 година трябва да е готова и стъклената пирамида, която ще подслони фото и видео изкуството на галерията.

От „Тейт модърн” през реката се вижда катедралата „Свети Павел”, която е по-навътре от брега. Съединява ги пешеходният Милениъм Бридж. Когато строителството му започва в края на 90-те, това е първият нов мост на Темза от края на 19-ти век. Готов е през 2000 г., като част от тържествата за новото хилядолетие.

Радостта на лондончани от ефирното съоръжение траеше само два дни. Мостът беше затворен, защото вибрациите заплашват да изхвърлят през парапета пешеходците. След поредица от доработки, проблемът беше отстранен.

„Мостът на хилядолетието” прилича на лъч светлина, който прекосява реката. Сред архитектите, работили по него, е и сър Нормън Фостър, който стана популярен напоследък и в България с идеята за екоград на Карадере – един от последните девствени плажове по Черноморието. На теория по Милениъм Бридж могат да се разхождат едновременно по пет хиляди души, но максимумът досега не е достиган.

„Тейт Модърн” си струва да се посети пеша от същинския център на Лондон, макар че съществуват алтернативи като корабче или градски автобус. По едно време той дори се задвижваше с водород в рамките на европейски проект за по-екологичен транспорт.

Галерията е само едно от любопитните места по т.нар. Саут Банк. През 16 и 17-ти век религиозните дейци и вестникарите не пестят критики и хули за този бряг на Темза. Кварталите наоколо се обитават от най-бедните и тънат в мизерия и миазми. Пиянските свади, побоите и нападенията с нож се случват едва ли не ежечасно.

Впоследствие южния бряг на Темза се очертава като жилищна зона за пролетариата и имигрантите. През 60-те години на миналия век започва постепенното „разхубавяване” на района, което не е приключило и в наши дни.

Подобни проекти за забележителна промяна на градската среда на пръв поглед виреят само във Франция. Пример може да бъде финансовата зона Дефанс в Париж или дори центъра на Монтпелие, който прилича на декор за филм за Древен Рим. Великобритания също не остава по-назад и Саут Банк е дете на този урбанистичен ренесанс заедно с района Докландс, надолу по реката. Там през 80-те Маргарет Тачър решава да разчисти стари докове и силози и да изгради на тяхно място бизнес небостъргачи.

Разходката от „Тейт модърн” на изток покрай реката крие още приятни изненади. Наблизо е шекспировият Глоуб Тиътър, където все още може да се гледат постановки, както е било преди четири века. Простолюдието стои право в полукръга пред издигнатата сцена, а по-знатните седят в ложите.

Къщата на сър Кристофър Рен е точно до театъра, но не е отворена за посещения. В Лондон невинаги е възможно да се разхождаш покрай самата Темза. От време навреме алеята за пешеходци се отклонява към вътрешността на квартала, за да заобикаля частните имоти, които не са предоставили „право за преминаване”.

След едно такова отклонение внезапно изниква „Златната кошута” – галеона на сър Франсис Дрейк. Той е един от най-добрите моряци на кралица Елизабет І и е първият англичанин, обиколил света, макар че Магелан вече е успял в начинанието.

По време на пътешествието Дрейк е изоставен от единия от корабите си, губи втори в буря, потушава два бунта, но успява да прекоси тихоокеанското крайбрежие на Южна Америка през протока, който отделя континента от Антарктида и оттогава носи неговото име. „Златната кошута” може да бъде наемана от семейства с деца за уикенда, макар че не може да напуска мястото си на южния бряг на Темза.

Недалеч е и музеят „Старата операционна”, който нагледно показва как са се извършвали различни манипулации във времената преди антисептичната хирургия. Леко тревожно е мястото, където той е разположен – в подпокривното пространство на църквата „Свети Тома”.

По-нататък е лондонската тъмница, превърната в музей на престъпленията и наказанията. Няколко дни в седмицата от тук тръгват организирани обиколки по стъпките на Джак Изкормвача. Истинското му име не е известно до ден днешен, но ако се вярва на гидовете, той може би е внукът на кралица Виктория – принц Виктор Албърт Сакс-Кобург-Готски (и трети братовчед на цар Борис ІІІ).

На Темза е акостирал още един кораб – „Белфаст”. Военното чудовище от Втората световна война е вече пенсионирано. Недалеч от него е разположена телепортационна машина, която почти може да те изпрати в Ню Йорк. Всъщност тя ти позволява чрез сложна система от камери и екрани да видиш в реално време какво се случва от другата страна на океана, недалеч от Бруклин Бридж.

Понякога могат да се забележат странни картинки, достойни за описание в женско издание. Двама влюбени, разделени от океана, се срещат от двете страни на „телектроскопа”, за да си помахат. По-пънкарски настроените не се свенят да показват задните си части.

Разходката на изток по Темза завършва при Тауър Бридж. Мостът, популярен от твърде много лондонски картички, може да се вдига и спуска, за да минават корабите отдолу. През 1997 г. ескортът на Бил Клинтън е разделен на две, защото Тауър Бридж се отваря, за да премине платнохода „Гладис”. Корабът минава по разписание, но вечерята на Клинтън и Блеър в крайбрежен ресторант се проточва по-дълго от предвиденото.

В края на 60-те британски военен пилот успява да прелети с реактивен изстребител под Тауър Бридж в знак на протест, че кралските ВВС не смятат да отпразнуват с авиошоу 50-ата си годишнина.

Почти сферичната сграда на общината е разположена недалеч от Тауър Бридж.

Преди няколко години фокусникът Дейвид Блейн прекара повече от месец в стъклена клетка, закачена на кран пред градската управа. Той по цял ден махаше с ръка на зяпачите и ужким го караше без хляб и вода.

Разходката от „Тейт модърн” на запад покрай реката преминава покрай Оксо Тауър. В знак на протест, че не му позволяват да закачи реклама върху собствената си сграда, производителят на разтворими кубчета супа поставя на върха на кулата стъклописи с името си.

В наши дни Оксо Тауър е луксозно жилищно пространство с ресторант. Следва бетонният бункер на Националния театър, където често организират безплатни концерти в неделя. Под Уотърлу Бридж, на който чадърът пробожда Георги Марков, десетки младежи продават антикварни книги за жълти стотинки.

Разходката покрай Темза може да приключи във въздуха, возейки се на виенско колело. „Лондонското око”, както е наречено, се издига на 135 метра на земята. Ако времето е хубаво и е ден, се разкрива гледка на 40 км, с дългите редици от къщи, закачени по британски калкан до калкан и с всички по-известни сгради в центъра и лондонското Сити.

Обратно на твърда земя е време за по ейл. И без това британската лира скоро не е била толкова евтина спрямо лева.

Ако статията ви е харесала, може да я споделите с бутоните на социални мрежи вляво или да оставите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *