Москва е комбинация от най-ужасната бюрокрация и полицейщина, съчетана с див капитализъм, скъпи бутици и ново строителство. Манията е да се събарят стари сгради, дори паметници на културата, и да се строят наново по старите скици. В резултат градът на много места изглежда бутафорен, като някакъв декор. Родните домове на Чехов, Булгаков и Горки обаче си седят и Москва си струва да се види на всяка цена.

Като кацнахме на „Шереметиево“, първо чакахме половин час в самолета, за да дойде имиграционния служител. После още 40 минути на опашка, за да ни проверят паспортите. Колегите от руския офис се бяха погрижили за мен, и ми бяха пратили такси. По принцип ако нямаш уреден транспорт от летище Шереметьево до града, таксиджийската мафия ти реже главата. Тя и иначе ти я реже, но едно е 25 долара, друго – 50.

Първите ми впечатления бяха, че все пак не съм забравил руския. Винаги съм смятал, че го говоря много добре, макар че въобще не съм го практикувал последните 15-ина години. А и преди да тръгна от България, се опитах да се кажа нещо, и все не излизаше да ми звучи правилно.

По пътя от летището за града се минава през огромно количество хипермарките на всички световни вериги. Според таксистът имало опашки през касите от по два часа, защото хората купуват като за световно. В Москва получават сред най-високите заплати. Официалната средна е около 700 лева, но машинист в метрото взима 1000 долара, таксиджия – 1200, и се оплакват, че не им стигат.

В Москва има огромни булеварди с по 4-6 платна в едната посока, почти няма задръствания. Повечето сгради са огромни 20-и-няколкоетажни билдинги от соц тип, които обаче си пасват идеално с широките улици.

Предната седмица бяха паднали двата самолета, които уж са взривени от две шахидки-самоубийци. Третата се взриви на една станция на метрото във втория ден от престоя ми. Четвъртата се очакваше да се самогръмне през уикенда за празника на Москва. Освен това Путин се срещна с Шрьодер и Ширак, в Чечня имаше избори, а накрая стана и драмата с училището в Северна Осетия.

Така не ми остана много време за разглеждане и не успях обаче да стигна до Петербург, където ми се ходеше за два дни. Оказа се, че откъдето ти е първата регистрация в Русия, закачена на специално картонче в паспорта ти, само там можеш да стоиш. В моя случай – в Москва.

И не успях да вляза вътре в Кремъл, където са Царь Колокол и Царь Пушка, както и разни готини църкви и диамантите на царя. Заради атентатите пускаха само организирани групи от туристи. Опитах да се присъединя към една, обаче екскурзоводката ми поиска двойно повече пари и когато аз все пак ги прежалих, тя не пожела да ми вземе доларите. Искаше рубли.

Като цяло Кремъл не е чак толкова голям, колкото си го представях, но пък църквата Св. Василий с шарените й кубета е като направена да я сложиш отгоре на някоя торта. Докато се мотках първата вечер по Червения площад, някакъв човек изтича покрай мен и изпусна на земята пачка долари. Аз му викнах на руски, че ги е изтървал, но той не се обърна. Затова пък някакъв друг ги грабна. Аз му казах да ги върне веднага или да ги предаде в полицията. Онзи обаче вика, че веднъж му излиза късмета на човек и да сме ги делели. Аз му казвам, че е луд и че това на нищо не прилича. В тоя момент се връща другия и почва да ме пита на развален руско-английски къде са му парите. Аз му казвам, че онзи ги е взел. “Обраният” почна да ми вика нещо и да ми дърпа раницата. Аз му ръгнах един лакът и се отдалечих. Очевидно това беше някаква измама за чужденци, но така и не разбрах каква точно. Все пак е хубаво да говориш руски.

На следващия ден влязох в мавзолея на Ленин – той изглежда съвсем пластмасов вече, а мекото на ушите му е почерняло и буквално разпаднало. Стои в стъклен саркофаг и не е хубаво да спираш, а да вървиш бавно около него. Преди мен имаше двама азиатци, които му се поклониха. Аз само го огледах добре от всички страни.

Бях и в Новоспаския манастир на брега на Москва река. Руските църкви са много хубави с тия кубета. Ходих и до Коломенское – бивша лятна резиденция на царете, сега обърната на открит музей с дървени постройки, докарани от цяла Русия – като например наблюдателна кула от Казан, ловната хижа на Петър І и други неща.

Видях и Новодевичье кладбище, където са погребани Гогол, Чехов, Булгаков, Хрушчов, Маяковски и кой ли още не. Наблизо е едноименният манастир – също много красив.

Ходих и до ВДНХ. Една време там са излагали постиженията на съветската наука и техника, а сега е нещо средно между панаир, Илиенци и изложбен център. Пазят обаче истинските прототипи на Ту-154 и Як-42, както и на ракетата Протон. Самото място е много тежък соц, но и уникално като архитектура. Недалеч е ТВ кулата Останкино и паметника на “бащата на космонавтиката” Циолковски, заедно с ракетата, която се извисява на дълъг пилон.

На входа на ВДНХ попаднах на огромна хайка на ченгета, които веднага заподозряха тъмния иностранец като мен, че крои нещо лошо. Викнаха ми: “Мужчина, пойди сюда!” Няма “господине”, няма говорене на “Вие”. Провериха ми паспорта по-подробно от необходимото. След атентатите имаше по 20-30 души милиционери пред всяка станция на метрото, както и по няколко души спецчасти с късоцеви калашници. За празника на Москва щеше да има десетки сцени на открито с безплатни концерти. Можеше да гледамизпълнители като Йосиф Кобзон и Алла Пугачова, но в знак на солидарност с Беслан отложиха всичко. А всъщност се опасяваха да няма нов атентат.

Московското метро е уникално съоръжение. Почти всяка станция е като произведение на изкуството, широко и просторно, а влакчетата идват след най-много минута и половина.

Руските колеги ме завлякоха на нощен живот. Първо пихме бира в нещо, което на първия етаж е огромна книжарница, където има масички и може да четеш и пиеш чай. На втория етаж е кръчма със сцена, на която тъкмо беше приключила някаква постановка.

После ходихме в друг бар, за да слушаме изпълнение на еврейска музика, защото имаше панаир на книгата в Москва и покрай това и празник на еврейската книга. Обаче тъкмо беше свършило. Затова отидохме в някакъв клуб, където свиреше бандата „Дети Пикассо“ – арменка вокалистка, брат й и няколко руснаци, които правеха алтернативен рок с арменска и уърлд музика, рап и аренби. Яко! Или “круто”, както се казва на руски.

Накрая акостирахме за по една бира в култовия бар „Китайский летчик“, където също тъкмо беше свършила групата и имаше вече дискотека. Руските заведения са огромни, като непрекъснато минаваш по разни коридори, за да стигнеш тук или там. Тоя колега се оказа, че от 7-8 години не е стъпвал в Европа, а обикалят Шри Ланка, Лаос, Тайланд и други такива места, защото билетите на „Аерофлот“ до тия места са по 300 долара, а намясто ти стигат по 5 долара на ден.

Самите руснаци често не ходят по заведения, а си купуват бира от лавката на ъгъла (където продават по 20-30 вида за по лев и нещо половинката) и я пият на крак в огромни компании в близката градинка. На пръв поглед не жулят много водка. Макар че хората, с които бяха излязъл, обърнаха по две големи, и цяла вечер бяхме на вълна българо-съветска дружба 😉

Друго интересно в Москва е, че ако ти трябва такси, просто вдигаш ръка. Спира някаква Лада, споразумяваш се за цената и те возят. И това е уж безопасно и почти легално. Стига да не си тръгваш към летището.