
Пасажът "Виторио Емануеле"
Милано не прилича много-много на италиански град. През зимата е мъгливо и кално, през лятото хапят комари. По-скоро ще кажеш, че си в Лондон, отколкото в Палермо. А и Милано е по-близо до английския бряг, отколкото до сицилианския.

Витрина на "Агент Провокатьор" в Милано
В Милано няма палацо-та с изронена мазилка, кълдъръмени пиаци и ла долче вита. Жителите му са добре облечени консуматорчета. Туристите са попаднали тук заради евтини полети или достъпните аутлети на Долче и Габана, Фере, Версаче, Армани и Трусарди.

Лилави крокодили по фасадата на общината
Обаче Милано си струва. Тук са миланската Скала и „Тайната вечеря„. Има катедрала, готини паркове и хубаво вино! И фешън също, но не съм по тая част.

Миланската Скала рано сутрин
Миланската скала се издига по поръчка на австрийската императрица Мария Тереза през 1778 г. Верди е най-пряко свързаният с нея композитор, но Белини, Доницети и Росини също се показват сефте в нея. В по-наши дни в скалата се подвизават Мария Калас и Рудолф Нуреев, а Тосканини дирижира повече от половин век. Билетите са по около 60 евра и свършват бързо. На касата оставят по няколко за продажба в деня на представлението.

Покривът на Дуомо
Миланската катедрала, наречена както почти навсякъде другаде Дуомо, е мешавица от стилове – от барок и готика до неокласицизъм. Започват я Висконтите, които носят мрамора за нея по специално прокопан канал от Лаго Маджоре. Тамошната кариера се използва за ремонтите до днес. Срещу 5-6 евра бъхташ пеша по стълбите до покрива с горе-долу чудна гледка към целия град.

Пиацата на катедралата
Вътре има пирон от Божия кръст. На 14 септември всяка година специална система, конструирана от Леонардо да Винчи, смъква надолу кръста, в който е вмъкната свещената частица.

Покривът на катедралата
„Тайната вечеря“ на Леонардо е изписана на стената на симпатичната църква Санта Мария деле Грацие. Билетите се запазват месец-два по-рано, но с повече късмет в ранносутрешните заявки може и да излезе свободно място. Имаш 15 минути за гледане!
Леонардо работи две години върху сцената, която изобразява драматичния момент, в който Христос обявява, че някой от учениците му ще го предаде. Художникът обикаля улиците в търсене на модели. Лицето на Юда е нарисувано последен, защото да Винчи една година не може да намери подходящ образ сред миланските затворници.

Улица "Москва" и площад "САЩ"
Сред тези топ забележителности е време за кафе, зяпане по витрини, разходка из парковете и Кастело Сфорцеско, построен от Висконтите, разбит от тълпите и възстановен от Сфорците.