
Старият мост на Хайделберг
Хайделберг има с какво да се хвали – университетски град в гористата долина на река Некар със забележителности, които рядко се срещат другаде в Германия. Гьоте е редил трели за идеалните му красоти, Търнър ги е рисувал, а Бенджамин Дизраели си е падал по „прекалителната му чудесност“.

Главната на Хайделберг
И още – „романтичната назъбеност на германския пейзаж се свързва в перфектна хармония с деликатната красота на Италия„.

Пипаш маймунката за късмет
След такъв пиар нищо чудно, че три милиона туристи на година се прехласват по Хайделберг още от времената, когато той попада в списъка на Голямото европейско пътешествие на романтиците от ХІХ в.

Гледка към замъка
Нищо, че преди това Хайделберг е разрушаван от французите. А след като отказва да приеме католицизма, си остава забутано провинциално протестантско място.

Избушените прозорци на замъка
Най-голямата гледка в града е замъкът – руина, потънала в меланхолност и разпад.

Едната кула на замъка
Дебелата кула Дикер Турм е взривена от френски експлозиви, въпреки че е 7 метра тлъста.

Хиляди се изсипват в замъка всеки ден
Други две кули също са избомбени в известна степен.

Къща под замъка
На спускане към центъра се минава през Фасбау и винената бъчва, която събира 221 725 литра и е направена от 130 дъбови дънера.

Една студентска кръчма от едно време
В Хайделберг е и най-старият университет в Германия, основан през 1386 г., като бароковата му сграда е като гъзарски дворец в сравнения с модерния Нов университет.

Втора студентска кръчма от едно време
Най-забавното вътре е студентският карцер, където попадаш, ако пиеш, гасиш улични лампи, преследваш прасета.

Още малко руини
И така – за 2 седмици, а за по-лошите – и за месец. (Ако имаш изпит обаче, те пускат да се явиш и после пак на топло.)

Още малко руини в детайли
Било е задължително да попаднеш зад решетките и да оставиш изчегъртани графити по тухлите.

Шлеп по река Некар
Над Хайделберг има и гористи паркове, където може да прекараш часове над градския шум, да погледнеш фигурките на хората отвисоко или да зяпаш шлеповете в реката.