На ски в Алпите 12 – Акзамер Лицум

Не е като да няма извън писта на Акзамер ((C) Photo: Christoph Schöch | Axamer Lizum)

Не е като да няма извън писта на Акзамер ((C) Photo: Christoph Schöch | Axamer Lizum)

Акзамер Лицум се намира недалеч от Инсбрук и като дължина на пистите е горе-долу колкото Банско – 40 км. Това, което не знаехме, е, че са го превърнали във фрийрайдърски рай.

Далечни върхове Олимпиябан Не е като да няма извън писта на Акзамер ((C) Photo: Christoph Schöch | Axamer Lizum)

Далечни върхове Олимпиябан Не е като да няма извън писта на Акзамер ((C) Photo: Christoph Schöch | Axamer Lizum)

Акзамер Лицум е включен в картата Olympia Ski World, която обхваща още 8 ски зони в района. През последните години курортът се рекламира като фрийрайд място, като са обезопасени и означени няколко маршрута.

Известен е като „Белия покрив“ по аналогия с прочутия „Златен покрив“ в центъра на Инсбрук.

Когато тиролската столица домакинства двете зимни олимпиади през 1964 и 1976 г., спусканията и гигантският слалом се провеждат на пистата Хоадл в Акзамер.

В наши дни този склон посреща както „пистари„, така и „хиксари„. В дните с дълбока пудра (като преди Нова година 2015) кефът е голяяям.

Околните "шпицета" Далечни върхове Олимпиябан Не е като да няма извън писта на Акзамер ((C) Photo: Christoph Schöch | Axamer Lizum)

Околните „шпицета“ Далечни върхове Олимпиябан Не е като да няма извън писта на Акзамер ((C) Photo: Christoph Schöch | Axamer Lizum)

Гледката от върха към канарите на околните „шпицета“ е зашеметяваща. Пистата номер 1 е дълга и напоителна с къси пасове през граничната пудра.

Отсрещният склон на Биргицкьопфл е по-скоро за извънпистови играчи. Черната рядко се обработва, а в гората е един от най-бесните ски маршрути. Те са отбелязани с ромбове и пунктир по картите на австрийските ски курорти.

Олимпиябан Не е като да няма извън писта на Акзамер ((C) Photo: Christoph Schöch | Axamer Lizum)

Олимпиябан Не е като да няма извън писта на Акзамер ((C) Photo: Christoph Schöch | Axamer Lizum)

До най-високата точка на Акзамер се стига с влакчето Олимпиябан, но има и още 6 лифта – къде ретро двуседалки, къде „шлемове“.

Акзамер е и мястото, където паднах на стръмния склон под единия лифт в дълбоката пудра, псувах много, научих даже няколко австрийци от лифта да „на майка“ на български и накрая успях да изляза, след като бях изкопал дупка 3 на 3 на 2 метра.

Паркингът е огромен и безплатен, макар че има и скиорски автобус без пари от гарата на Инсбрук.

 

Ако статията ви е харесала, може да я споделите с бутоните на социални мрежи вляво или да оставите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *