Колико е последното градче в източния и северния край на езерото Комо. Кой да е знае, че е (колко да е) як италиански сърф спот.
Колико е разположено в подножието на Монте Леньоне (2609 м), откъдето се разкриват чудни гледки към Оробийските Алпи.
Като във всеки италиански град няма начин да не се сблъскаш с вили, кастели и други стари останки – в случая Вила Малпенсата от VIII в. и впечатляващите крепости Кастело ди Корено Плинио, Дел Монтекио и Ил Фуентес.
За цвят са построили и завод на „Ивеко„.
Но това, което ми изпълни душата, e сърф спотът в залива Пиона. Градският плаж е тревисто и ветровито място. Вихрите се спускат от планината по равното езеро с безумна скорост.
Докато отпивам бира на бара на сърф училището, вече си мечтая за морето, нищо, че е още май месец.
И си мисля за ония места на Гьокче-то, за двойния залив на Родос и дори за ветровития плаж до археологическите руини на Скирос… На Керос на Лимнос не съм бил, но както и да е.
А през това време хората влачат екипировка напред-назад, мятат се нагоре-надолу, въртят се във въздуха наляво-надясно и някак не успяват да се закачат едни-други, макар че са се концентрирали на малко място.
Обичам големите езера в широките долини на високите планини!