Когато видяхме офертата за Лез Арк в коледната седмица с карта и спане за 7 дни за 219 евро на човек, веднага се организирахме.
Да стигнеш до тази част на френските Алпи през зимата с кола от България е чисто геройство.
Работят само двата скъпи тунела – Фрежус и Монблан (над 50 евро на кола за отиване и връщане в рамките на седмица) – и проходът Гран Сан Бернар.
Който иска да спести, може от Торино да се насочи към Бриансон през прохода Монженевър. Оттам през прохода Лаутарет да стигне Гренобъл. Обаче си представете Петрохан, потънал в сняг и си помислете как ви чакат два такива, след като сте шофирали 18 часа от България.
Лез Арк е смятан за един от типичните френски мегакурорти. Хотелите са бруталистки бетонен авангард, с изключение на Арк 1950, който е най-нов и се води най в алпийско-савойски стил.
Настаняваме се в една от петте части на Лез Арк – Арк 1800. Тя е строена през 70-те години. Колите остават вътре само срещу заплащане, което достига до 70 евро на седмица. Има много безплатни места за паркиране извън границите на тази зона
Нашето евтино коледно скиорстване e съчетано с една от зимите с най-малко първоначално паднал сняг. По пистите нерядко има камъни (някои места дори са заградени и обозначени).
По същата причина много терени въобще не са обработени. Но пък нищо не може да се сравни с непрекъснатата гледка към Монблан, който облаците засенчват само от време на време. Красота!
Въпреки чудовищните хотели, някои от тях мислени от ученици на Льо Корбюзие, усещането е като за добре премерена соц функционалност (като стария център на Пампорово) с магазини, барове и ресторанти.
Стаята ни за четирима се продава като самостоятелен апартамент за смайващите 60 хиляди евро.
Арк 1600 е най-старият и с най-лежерни писти. До него се стига със зъбчата железница, директно от гарата на град Бург Сен Морис в подножието на планината. Безплатен автобус го свързва с Арк 1800.
В Арк 2000 е разположено прочутото трасе за високи скорости, използвано в зимната олимпиада през 1992 г. На него са поставени сегашните рекорди за най-бързо спускане – на италианеца Симоне Оригоне – 251,4 км/ч от 2006 г.
От най-високата точка на курорта – Егий Руж (Червената игла) на 3225 м н.в. – може да се спуснеш 7 км до 1200 м н.в. във Вилароже.
В Лез Арк почти липсват влекове. Повечето лифтове са нови, бързи и с голям капацитет.
През 2003 г. построяват двуетажната кабина Ваноаз Експрес, която свързва Лез Арк с Ла План. По онова време тя е най-големият лифт в Алпите – може да носи 200 души.
Лез Арк и Ла План образуват ски пространството Парадиски с общо 425 км писти.
Лез Арк е смятан за люлка на европейския сноуборд. Местният инструктор Режи Ролан популяризира едната дъска в серията си Apocalypse Snow в началото на 80-те години.
В Лез Арк някои от старите лифтове са безплатни в събота и неделя, за да може хората да се учат да карат ски.
Една вечер в седмицата предлагат нощно каране за час и половина. На много места по пистите са поставили пейки и маси за пикник.
Както навсякъде във Франция, няма гаранция, че ратрак ще мине по всички писти всеки ден.
В долината Тарентез са разположени още няколко гигантски ски зони – Вал д’Изер, Тине, Трите долини (Куршевел, Мерибел и Вал Торанс). Идеята да бъдат свързани в най-голямата ски зона в света е приключена със създаването на Национален парк Ваноаз в началото на 70-те години.
Ходих в края на януари 2012г. и 6 дневната карта за лес аркс включително 1 ден Паради ски струваше 240 Евра.Бяхме отседнали в 1600, където снежната покривка беше около 2,5 м.
На глетчера сн. покривка беше около 5м.Не съм виждал толкова сняг през живота си .Ходя в Алпите всяка от последните 10 години и не съм карал по-хубави ски никога.6 дни слънце и температура -5,-10.Вероятноста да караш добри ски през декември е много малка ,затова може би са тези невероятни оферти.