Сегед значи нещо като „озтроф“ на унгарски. Сенчестите улици с кафенета с пасти, река Тиса, градските дворци, минералната баня, студент(к)ите го правят един от най-симпатичните градове в равната местна шир.
Сегед е родно място на саламите Пик и на страшната тукашна паприка, наричана „червеното злато„. Близо до Сърбия, градът може да се похвали с много добра арт нуво архитектура, появила се след възстановяването от голямото наводнение през 1879 г.
Най-внушителният паметник е Катедралният площад, поръбен от бюстове на известни унгарци. Това е т.нар. Национален пантеон, който показва 70 изтъкнати дейци на политиката, науката и изкуствата.
Някои от тях са с чалми, други са обградени от голи музи. Трети са си съвсем класически.
Катедралата е построена от местните големци, обещали да я направят впечатляваща. Гигантският й орган звучи със силата на 11500 тръби. В 12,15 и 17,45 ч. от музикалния часовник изскачат танцуващи фигурки.
Музеят „Ференц Мора“ показва нагледно на какво са приличали аварите, които се владели голяма част от Панонските степи през VI-IX в.
На това място преди наводнението се е издигала Сегедската крепост, построена около 1240 г. След като водите отнасят повечето й стени, властите решават да я бутнат цялата.
Недалеч е и Мостът на въздишките, съграден по венециански модел, който свързва сградата на общината със съседна.
В центъра има сръбска православна църква с фантастичен иконостас – от централното „златно дърво“ се подават „клони“ със 70 икони. Пускат вътре с пари, след като натиснеш звънеца.
Синагогата, най-красива в Унгария, все още се използва, макар евреите в Сегед да са спаднали от 50 на 8 хиляди след Втората световна война.
След като снимаш булките, които щъкат по площада, за да ги снимат артистично, може да фотографираш скулптурата на скакалеца, носен от група хора. Той е чучнат зад пантеона, пред вратите на един от университетските факултети.
Време е за почивка, домашен сладолед, торти и кафе.