Повече от 10 наказателни процедури на Европейската комисия и дела срещу България в Европейския съд в Люксембург заради неопазване на природата, недоволни хора от презастроени плажове и планини, хиляди инвестиционни намерения за иначе полезни ветропаркове, минивецове и слънчеви централи на неподходящите места… В областта на околната среда Бойко Борисов може да повтори с чиста съвест мантрата си, че предишното правителство му е оставило тежко наследство. Но дали екипът му може да се справи със зеления батак?
ГЕРБ беше една от много малкото партии, които въобще си бяха направили труда да включат опазването на природата в предизборните си платформи, въпреки че според проучване на „Алфа Рисърч” двама от всеки трима българи смятат, че страната има сериозен проблем именно с това.
За ГЕРБ на първо място е „намаляването на последиците от климатичните изменения”, което може и да не е повод за обществено безпокойствие в България, но е в тон с платформите на европейските партньори на партията. Бойко Борисов обаче хвърли международна бомба по време на среща на европейските премиери в Брюксел през декември 2009 г., която съвпадна с конференцията на ООН за промените в климата в Копенхаген. България обеща да дава цели 20 000 евро годишно в европейския бюджет за подпомагане на бедните страни, за да се включат в борбата с климатичните промени. Това е около 0.0008% от 2.4 млрд. евро годишно, които се договориха да отпуснат общо страните от Европейския съюз. Бойко Борисов стигна и по-далеч, като обвърза предоставянето на сумата само ако България получи всички пари по еврофондовете и влезе в еврозоната. Скромно, по бойковски!
Промените в климата могат да бъдат ограничени, ако се развиват възобновяеми енергийни източници за сметка например на ТЕЦ-овете, които бълват въглероден диоксид. Заради либералното законодателство и добрите цени за изкупуване на енергията напоследък в България на почти всяка река се появиха малки водноелектрически централи, на Калиакра изникнаха ветропаркове, а в Южна България решиха да секат гори и да покриват изоставени земеделски земи с фотоволтаични панели. Много от тях са в места от екологичната мрежа Натура 2000, която обаче е създадена, за да спре унищожаването на биоразнообразието в Европейския съюз.
Природозащитните организации многократно искаха да се създаде карта на страната, която да показва къде може и къде не да се поставят възобновяеми енергийни източници. За тях няма смисъл да се произвежда «зелена» енергия, ако това унищожава запазена природа.
В края на 2009 г. министърът на околната среда и водите Нона Караджова даде да се разбере, че обмисля мораториум върху изграждането на нови „зелени” централи, докато не се подготви цялостна екологична оценка на енергийната стратегия на България. Това е разумно! Природозащитниците смятат, че причината за този ход е една от наказателните процедури, които Европейската комисия започна срещу България – за изграждането на твърде много вятърни електроцентрали (както и голф игрища) на Калиакра в община Каварна, които нямат необходимите екологични оценки. В района освен сериозно количество рок групи преминава и един от големите европейски птичи коридори – „Виа Понтика”. Бизнесът се противи, защото това може да сложи край на лесните пари за проектите на неподходящи места.
„Ефективното развитие на мрежата Натура 2000 и опазването на природното наследство и биоразнообразието” също са сред точките в предизборната програма на ГЕРБ. За зла беда Европейската комисия започна наказателна процедура срещу България, защото въобще не прилага европейското природозащитно законодателство. Отделно тръгнаха още четири процедури, защото правителството не е направило достатъчно, за да опази Пирин при строителството на ски зона Банско, както и Рила от планираните ски курорти, където индиректно се визираха Паничище, Супер Боровец и Искровете – Мальовица. България трябва да обясни и защо не е спазила всички правила, когато е одобрила новия общ устройствен план на община Царево, който предвижда застрояване на крайбрежието на Странджа, както и защо са допуснати строителните дейности около бреговете на река Вая в защитената зона Емине—Иракли на Черно море.
Ако Европейската комисия не е доволна от оправданията ни, може да изправи България пред Съда на европейските общности в Люксембург и в най-лошия случай страната да плаща пет-шестцифрени глоби за всеки един ден, докато не разреши проблемите. Не е ясно какво ще предприеме правителството по тези казуси. Ако иска да защити обществения интерес, трябва да спре всички проекти, които разрушават природата на въпросните места. Дали обаче ще му стиска да направи това, защото инвеститорите в обектите няма да са никак доволни?
Тук стигаме до друга екоточка от предизборната програма на ГЕРБ – „диалогът с обществеността при вземане на решения”. До този момент Бойко Борисов пряко е заявил, че иска да чуе всички гледни точки само по един казус – изграждането на нова ски зона на Витоша. Досега никой не е видял каква точно, защото инвеститорът, който притежава повечето лифтове в планината, упорито крие плановете.
В края на лятото министърът на околната среда и водите Нона Караджова спря процедурата по изграждането на нови писти и лифтове, тъй като те влизат в нарушение със законовите изисквания за Природен парк Витоша. Разрешена е само замяната на старите съоръжения с нови при определени условия. Дотук добре, но това съвсем не е краят на сагата. През есента инвеститорът се оплака, че държавата не му разрешава да почисти пистите и заплаши да не пуска съоръженията през зимата. После обаче ги пусна. Остана да падне и достатъчно сняг.
ГЕРБ обеща „ефективно управление и развитие на системата от защитени територии чрез увеличаване на нейната площ в България до средната за ЕС – 12%”. В момента националните и природните паркове, резерватите и защитените местности по българското законодателство покриват около 5% от България, а европейската екологична мрежа Натура 2000, в която режимите не са толкова строги – около една трета от страната. За първите шест месеца правителството не направи нищо, за да увеличи процентите.
Правителството смени директорите на един от трите национални парка – „Рила”, но остави шефът на „Пирин”, който се обяви в подкрепа на строителството на още две ски зони в планината. Все пак две от европейските наказателни процедури бяха именно за неопазването на тези планини.
Междувременно кметът на Сливен Йордан Лечков от ГЕРБ открито поиска природните паркове да минат към общините. Природозащитници заподозряха в това опит за разпродажбата на горите и земите на Природен парк Сините камъни над града.
А незаконните сечи са проблем номер едно в българската природа за трима от всеки четирима българи, според изсладване на «Алфа рисърч». Затова новото правителство подготвя нов закон за горите. Рано да се каже дали той ще е за добро, защото каквото и да предложат експертите, в момента, в който проектозаконът влезе в комисиите на парламента започва борба на лобита с неочакван край. Засега се знае само, че контролните и стопанските функции в гората ще се отделят. Така ще се сложи край на практиката, горските да имат пари да опазват гората почти само от постъпленията от сечите. А как може да пазиш дърветата, като ги сечеш.
В края на годината се оказа, че тихомълком се подготвят и другови законови промени. Те на практика ще улеснят навлизането на генномодифицирани организми (ГМО) навсякъде в България, дори и в защитени територии. Екоорганизации обявиха, че вероятно става дума за прокарване на интересите на мултинационалните компании, защото много европейски държави имат далеч по-строго отношение към „мутантите”. Официални правителствени данни показват, че една трета от храната, която българинът яде, съдържа ГМО, без никой да го е уведомил за това.
През октомври 2009 г. правителството направи още един реверанс към бизнеса. Екоминистърът Нона Караджова разреши на „Горубсо – Кърджали” да въведе преработка на златна руда с цианиди. Общината и природозащитните организации са категорично против, защото смятат, че евентуални разливи на химикалите ще са пагубни за природата и здравето на хората. Те вече обжалват решението на министъра във Върховния административен съд. От „Горубсо“ казват, че ако инвестиционното намерение не се реализира, скоро складовете на предприятието ще се препълнят с обогатения необработен продукт и то ще е принудено да спре работа с всички произтичащи от това рискове.
Бойко Борисов обяви, че очаква решението на екоминистерството и за петролопровода „Бургас – Александруполис”. В срок от година и половина трябва да излезе оценката му за въздействие върху околната среда, а това може да се окаже препъникамък за проекта.
Далеч по-сериозен проблем за правителството на Бойко Борисов може да се окажат сметищата, наречени в предизборната програма „регионални системи за управление на отпадъците”. Европейската комисия заведе дело срещу България в Съда на европейските общности, тъй като страната не прилага законодателството за отпадъците. Поводът е, че София продължава да разчита на старото сметище в Суходол, което не отговаря на екоизискванията. В момента са готови само 30 от 55-те регионални депа. Общините без нови сметища пренасочват боклука към вече изградените, което им струва допълнителни средства. А никой не искат да плаща по-висока такса смет. Призракът на боклука продължава да броди около Бойко Борисов.
Правителството обяви за приоритет и строителството на пречиствателни станции, особено по Черноморието, където новото строителство на ваканционни имоти изпревари развитието на инфраструктурата. Парите за това се оказаха блокирани в проекти в много по-малки населени места. Бойко Борисов може да ги спре, но ще изпадне в цайтнот, докато търси пари за по-спешните градове.
България трябва да спре да бъде сочена за лошия европейски ученик, защото иначе ще плаща глоби, които идват от джоба на всички данъкоплатци. През първите шест месеца правителството на Бойко Борисов не показа дали има сили да постави обществения пред корпоративния интерес в екопроблемите. Сигурно защото има да гаси много пожари и в суматохата започва да забравя, че го избраха, за да не е като тройната коалиция.