Посещението на кой да е птичи пазар в Азия е изпитание за сетивата и морала. Хиляди хвъркати, лазещи и ходещи и-те-душа-носят са затворени в тесни клетки, докато тече алъш-вериш.
Птичият пазар в индонезийския град Джогджакарта се разпростира върху 15 декара. Заради птичия грип той е преместен от предишното си място в затворената стара част.
Доста отдалечен е от центъра на града сега, но срещу него удобно е разположен пазарът за растения.
Джогджакарта се смята за културното сърце на остров Ява, който е малко по-голям от България като площ, но подслонява над 135 милиона жители.
Освен папагали, гълъби и кокошки, пазарът предлага гекони, питони, рибки, нощни птици.
Ученици с тефтери в ръка изпълняват задания за наблюдения на животните.
Миризмите и цветовете са много и трудно описуеми, но при всички случаи не те принуждават бързо да напуснеш мястото.
Хитът са охлювчетата с боядисани „къщички“, които се продават с нещо като конструктор, за да си ги гледаш лесно и шарено вкъщи.
Ако вече сте правили подарък охлюв на гаджето, може да минете на следващото ниво – боядисано пиленце. Направо на пънкарче изглежда! И боята съвсем не го е замаила – подскача точно като жълтичките си събратя.
Папагалите също са в стотици разцветки, но на пръв поглед това е естествената им боя на перата.
Клетките също могат да са в десетки десени. Ха сега да видим останаха ли далтонисти в цялата шарения?!
Доста интересна и полезна статия наистина! Поздравления за положените усилия.
Признавам, че вашата статия много добре ми дойде в днешният ден. Много хора са далтонисти, дори според мен не го осъзнават. Тук не става дума за това, че виждат само черно и бяло, а че не правят разлика между зелено и синьо, или червено и розово, или оранжево и жълто, което по мои наблюдения е при мъжете този проблем. Определено отивайки на един подобен пазар там, могат да видят всички налични цветове и да разберат кой какъв е. Надявам се да ни пишете пак.