Морето на Баия де лас Агилас
Баия де лас Агилас е дълъг и пуст доминикански плаж, недалеч от границата с Хаити. Мнозина го смятат за един от най-красивите на света. Мда, ако само плажът на Дуранкулак предлагаше вода с такъв цвят.
Откритие на плажа
„Заливът на орлите„, както се превежда името на плажа, е част от Национален парк Харагуа. Затова морето е пълно с живот. И почти не се усещат пустинните степи отзад, на сушата. Паркът е включен в световното природно наследство на ЮНЕСКО.
Плажът отвисоко
Баия де лас Агилас се намира на повече от 300 км (или около 8 часа път с кола) югозападно от столицата Санто Доминго. Най-близкият град – Педерналес – е на 25 км. Пътьом се минава през брутална индустриална зона и огромни камиони, които влачат някаква суровина от сушата до акостирали кораби и обратно.
Изрязаните скали на Ла Куева
На входа на националния парк се намира миниатюрното село Ла Куева (или Пещерата), обитавано допреди десетина години от рибари. Изрязаните му скали са запазената му марка.
Сред кактусите бродят игуани
Зад Кабо Рохо (Червения нос) започват пустошта, прахолякът, кактусите, стръмното изкачване и още по-стръмното слизане към Баия де лас Агуилас. С кола се стига за 15-ина минути. На връщане трябва здраво да я засилите по черния път, за да я качите по баира.
Степнета пустош зад плажа
Мястото е наистина специално, защото през последните 20 години Доминиканската република беше застроена до неузнаваемост със затворени комплекси.
Вярно е, че и на Баия де лас Агилас се виждат табелите на предстоящия строеж на „еко-био-зелен“ курорт, но според местните липсата на вода възпира инвеститорите. Сухо е колкото в Аризона или Баха Калифорния.
Рибарят и пилците
Морето е пълно с риба, звезди, корали (ако успееш да ги намериш). На теория риболовът е забранен, но никой не прави проблем на дребния улов на местните.
До входа на парка (100 песо или 2 долара) има малко ранчо, в който може да се отседне. Всяка сутрин лодка може да ви заведе до Баия де лас Агилас за между 20 до 70 американски долара, в зависимост от броя на пътниците и дали си в сезона.
Кожа на слънце в края на плажа
В 17,30 ч ви взима обратно, защото националният парк затваря. Рейнджърът се погрижва да отпрати и хората с колите.
Пръчката означава снесените костенурчи яйца
По време на българската пролет плажът се посещава от гигантски костенурки, които снасят яйцата си. Не е добре, ако заблудени туристи ги почупят. Или пък ако стъпчат през нощта костенурчето, току-що излюпено.
Няма палми по плажа
По плажа не се намират палми, както на други места из Доминикана, затова трябва да се пазиш от слънцето по всякакви начини – чадър, шапка, плажно масло.
Черен пеликан на скалата
В Баия де лас Агилас все пак щъка някакъв живот – игуани, черни пеликани, дори цъфнали кактуси – това успях да видя.
Входът на националния парк
Какво друго може да се прави на хлажа?
За около час се стига от наблюдателницата на плажа до източния му край. Ако, разбира се, пътьом не получиш топлинен удар.
Кактусова горичка
Може и да се гмуркаш в търсене на кораловите гори. Накрая виждаш няколко бройки, колкото да не е без хич.
Палатките до рейнджърската къща
На входа на парка местните могат да ти опекат риба с картофи или пържени банани. Ако си паралия, може да си вземеш и лангуста по креолски с ориз и банани.
Малко залез
Докато залезът бавно потъва в морето, може да отпиваш бира или ром и да слушаш джаз по хаитянските радиа, вместо тъжни бачати и весели пачанги по доминиканското.
Морско спокойствие
Но основното, на което се наслаждаваш, е спокойствието и чувството, че си накрая на света. Все пак дори в най-натоварените уикенди на плажа се събират по максимум десетина души на всеки от неговите 8 километра ивица.