По Ликийския път 7 – Карайоз-Адрасан

Фарът Гелидония

Фарът Гелидония

На сутринта Карайоз ни се разкрива като малко селце с много парници за домати и по-екзотични зеленчуци. Оттук ни чакат 23 км пеша до съседното село Адрасан през фара Гелидония.

Табелите са като на Ком-Емине ;-)

Табелите са като на Ком-Емине 😉

На плажа срещаме дама на средна възраст – оказва се туркиня, която от малка живее в Германия, но се връща всяка година за почивка. Средата на октомври е и няма други хора край морето, макар че водата е от топла по-топла, а слънцето жули.

Морето през клоните

Морето през клоните

Пътеката е горе-долу добре маркирана с боя и табелки. Слава богу, върви през иглолистна гора и слънцето не те пържи. Минаваме покрай още парници, скътани по полянките сред дърветата.

Край плажа Корсанкьой

Край плажа Корсанкьой

Срещаме четирима изпаднали младежи и девойки. Оказват се украинци, тръгнали по Ликийския път с прекалено много багаж, включително соларен панел за зареждане на мобилни телефони. Искат да стигнат до цивилизацията, да си вземат кола под наем и да не се занимават повече.

А даже не са вървели чак от Адрасан, защото са ги закарали с лодка под фара Гелидония, който е първата ни цел за деня.

Заливчето на Корсанкьой

Заливчето на Корсанкьой

След малко стигаме плажа Корсанкьой. Смята се, че малкият му залив е приютявал пиратите. В наши дни красивото местенце се посещава от любители на барбекюто, които са успели да оакат плажа, гората зад него и околните скали с какви ли не боклуци. Въобще чистотата на обществени места не е най-силната им страна.

След приятното плуване идва още вървене. Напускаме черния път и драсваме нагоре по пътека със серпентини. Морето се вижда през клоните и изглежда страхотно средиземноморско. С пуфтене в жегата стигаме до фара.

Фарът Гелидония

Фарът Гелидония

Той е разположен високо над едноименния нос Гелидония, известен с бруталните си водовъртежи. От фара, който е най-високо чучнатият в Турция, на над 220 м н.в., се виждат няколко симаптични островчета. Около тях е потънал ифиникийският кораб от 1200 г. пр. н. е., от който са извадени доста бронзови артефакти през 60-те години. Носът е гробище за доста плавателни съдове, макар че отгоре морето изглежда съвсем спокойно.

Семейство Демир ръчно пали светлината на фара всяка вечер. И така от 1944 г. насам.

Още едно островче

Още едно островче

До фара е изградена малка дървена площадка, където може да си опънеш спалния чувал. Така и не видяхме къде е кладенецът, от който може да се извади вода за пиене.

Ах, морето!

Ах, морето!

Срещаме група швейцарски пенсионери, които ни успокояват, че имаме още няколко часа път. А вече минава обяд.

Още едно симпатично заливче

Още едно симпатично заливче

След Гелидония Ликийският път се качва по склона, слиза в друг залив, пак се качва и така няколко пъти през гората. Трекът заприличва на истински.

Големи нагорнища край морето

Големи нагорнища край морето

Привечер се оказваме в гъсталака над Адрасан, когато внезапно притъмнява и се извива буря с гръмотевици. Срещаме младеж с куче и пушка, който не говори английски, но прилича на ловец.

Опъваме палатка под сайванта на изгоряла ферма за камили, където е достатъчно просторно и оставяме слизането към Адрасан за другата сутрин.

Време е за вкусни турски спагети с формата на ориз на газеник с истински кашкавал.

Ако статията ви е харесала, може да я споделите с бутоните на социални мрежи вляво или да оставите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *