На третия ден Ликийският път ни отвежда през планината при отдалечени села с кози. След това се спускаме до дъното на Долината на пеперудите.
Въпреки че гледката към Олюдениз е невероятна, трябва да продължим. Снощната буря не ни е поразила никак – сухи сме, а палатката е здрава.
Пътеката се катери по склона на Бабадаа. Тук-таме се срещат каменни цистерни за вода, които събират дъжда през зимата и пролетта. Вадиш живителната течност само ако си носиш връв и шише. Някои от кладенците дори са пресъхнали – октомври е.
Ликийският път ни изкачва до село Козаадж, където има вироглави кози, пастир, въоръжен с пушка и местно семейство, което меси питки, директно пред очите на група френски туристи.
Установявам, че в момента, в който спра да пикая някъде, иззад завоя изскача група шведски пенсионерки. И така поне десет пъти по време на цялото пътуване. Поне знаех, че ако се загубим, тази магия ще ни срещне с баби, които да ни покажат пътя.
Минаваме през село Кирме, след което се спускаме надолу към Фаралия.
От това село може да се слезе в Келебек Вадъсъ – Долината на пеперудите. Скалите над нея се извисяват на 300 метра височина.
Слизането става за около 45 минути по стръмна пътека. На места се увисваш на въже от почти отвесната стена. Понякога козите ти хвърлят по някой камък на главата.
Долината на пеперудите е била необитаема до 60-те години. Преди това тук са живели гърци, които са били прогонени след 1923 г. Към 1970 г. местен агроинженер отрязва старите цитрусови дървета, някои от които са били дебели колкото човешко тяло, за да сложи на тяхно място интензивни земеделски видове. По-късно се отказва.
След това в Долината на пеперудите се заселва учен, който иска да запази мястото некомерсиално и незастроено.
В долината може да живееш само в бунгалата и палатките, които ти осигуряват на плажа. Лятно време готвят и храна за всички къмпингари. В разгара на сезона плащаш около 30 лева за пълен пансион на ден.
Мнозина идват с лодка от Олюдениз за през деня. Ако решат да стигнат до края на долината при водопада, им взимат по 5 лв такса.
Бяхме извън сезона, затова по плажа се шляеха двайсетина човека, а когато лодката отплава, останахме малцина.
Страхотно място – високи скали, безбрежно море, бананови дръвчета и ненатрапващ се нюейдж.